Възстановиха стародавни традиции в Алино

„Пред попо борина“ и Богоявленски ритуал – за пръв път в селото от 1974 г.

Ритуалът „Пред попо борина“ в Алино бе проведен за пръв път от 40 години, макар и с променена дата – на 5 януари, а не както е празнуван едно време по стар стил – на 18-и същия месец.
Идеята, както разказа ръководителят на читалищната самодейност в селото Момчил Чалъков, е била бързо възприета от новия свещеник Любомир. Той, заедно с клисаря на черквата Данаил Георгиев, са обиколили селото с босилек, менче с вода от черковния кладенец и свещения кръст. Божите служители влизали от къща в къща, като пръскали светена вода и благославяли домакините. Около им се суетели и група дечица, които викали „Пред попо борина, пред попадия кадия, пред попчето паничето и у паничето фасульо“, както повелява местната традиция.
Възрастни хора пък споделиха, че когато влизат свещеникът и клисарят в къщата, човек от домакинството отива да пази оджака, защото се вярва, че ако някое дете го превари, „няма да се излюпят пилетата през годината“.
Ястията на този ден са постни – варят се сърми, ошав, боб, меси се стругана погача /питка със сода/. Масата се слага, когато дойде свещеникът. На кръста пък се слага непредена вълна, наречена още влас, защото гол кръст не се целува…
Този ритуал, възстановяван сега, в Алино се е чествал до 1974 г., когато свещеник в селото е бил Стоян Раковски. Неговата дъщеря Мария е съпруга на сегашния клисар на черквата Данаил.
В селото се възстанови и честването на Богоявление или, както в Алино е по-известно – Водици. Интересът към възобновената традиция бе изключителен – над 120 души се събраха по бреговете на Алинска река, за да проследят на живо битката за кръста. Седем ентусиасти се хвърлиха в специално пригоден дълбок вир, който бе образуван със съдействието на кмета на селото Борислав Брейчев. Над два часа смелите мъже търсиха светия кръст. Наложи се дори бентът да бъде изпуснат. Чак тогава Георги Чифлиджанов успя да извади реликвата от реката…
На този ден алинци ядат вариво /зеле с месо/ и пача.
Ивановден пък се посреща с т. нар. дръпава баница /още известна като „дропава“/. Корите й се запичат на печката и се налагат пластове от варивото. Традиционно в този ден се играе и „мудро оро“. На мегдана млади и стари, моми и мъже се хващат ръка за ръка и се веселят.