Общуване във виртуални светове

Общуване… Колко е недостатъчно то в днешно време… Спасявайки се от самотата, хората често се обръщат към интернет, към общуването в социалните мрежи, използват скайп. При събеседване е важно да виждаш събеседника си, неговото лице, да чувстваш емоциите му. Скайп позволява това – в ограничен вид, при общуването с един човек. Малцина знаят, че съществуват и няколко десетки програми за общуване /месинджъри, 50-те най-разпространени от тях можете да намерите на http://yaca.yandex.ua/yca/cat/Computers/Internet/Messenger/; можете да се запознаете с тях и да изберете това, което за вас е най-подходящо/.
Например месинджър ooVoo е програма за организиране на колективно общуване, тя поддържа видеоразговори едновременно с 6 абонати. Освен това програмата позволява да се поддържа видеопоща, запис на видеоразговори, предаване на файлове, мигновено предаване на текстови съобщения.
Виртуални светове! Колко много сме слушали за тях – игри, филми… А можем да ги използваме и за общуване – особено ако общуването с много хора ни притеснява. Защото виртуалният свят дава възможност да си изберете образ – на човек с определен стил, на животно, на литературен или филмов персонаж… Може да се избере и съответна дреха.
Казано опростено, виртуалният свят е игрово пространство, в което персонажи са различни хора. Такива светове има създадени много. Един от тях е Second Life. Във всеки виртуален град има карта, от която участниците избират средата за своето местообитаване. «Жителите» на виртуалния свят приемат формата и свойствата на аватар – имат свое графично (видимо за другите обитатели на виртуалния свят) изображение. Особеност на такива светове е, че реално този свят не съществува никъде, възможно е създаването на фантастично обкръжение /други планети, космически кораби и пр/. Но даже когато се имитира обикновен град, той отново е измислен, подчертавам: не съществува в реалността.
В резултат на развитието на съвременните информационни технологии и космическите спътникови системи стана възможно създаването на виртуални 3D градове. Природата, улиците, постройките съществуват в реалността и в компютъра се отразява реално съществуваща обстановка, сред която „живее” аватарът на участника. Например 3D виртуален град, който съществува действително – това е град Пушкино в Московска област.
Важна особеност на съществуващите виртуални светове е, че управлението на аватара става с джойстик, мишка или клавишите на клавиатурата. Това, разбира се, нарушава усещането за реалност – нали в реалния свят човек просто се придвижва, използвайки крака и ръце и не са му нужни никакви бутони или други средства, за да се раздвижи…
Системите за общуване, в които се реализират възможностите на компютърните технологии за създаване в максимална степен на реалистичен виртуален свят, е прието да се наричат системи за виртуална реалност. Терминът „виртуална реалност” е въведен в началото на 70-те години на миналия век от Джарон Ланир /Jaron Lanier/. Системата за виртуална реалност е високо развита форма на компютърно моделиране. Тя реализира илюзията за непосредствено влизане и присъствие на ползвателя в реално време в изкуствен свят. Ползвателят може да действа в него непосредствено с помощта на специални сензорни устройства /интерфейси/, които свързват движенията му с аудиовизуални ефекти. При това зрителните, слуховите, осезателните и моторните усещания на ползвателя се заменят с техни имитации, генерирани от компютъра.
Виртуалната реалност ни създава усещане, че се намираме в реална триизмерна среда и че можем успешно физически да взаимодействаме с нея. Ползвателят може да действа непосредствено с помощта на специални сензорни устройства /интерфейси/, които свързват движенията му с аудиовизуални ефекти. При това зрителните, слуховите, осезателните и моторните усещания на ползвателя се заменят с техни имитации, генерирани от компютъра.
В днешно време системите за виртуална реалност успешно се използват практически във всички сфери на човешката дейност, като започнем от развлекателната индустрия и стигнем до военното дело:
. Развлечения /3D видеофилми, 3D атракциони, 3D игри, 3D фото и т. н./.
. Образователни системи /системи за виртуално повествувание, системи за ускорено обучение и др./.
. Авиация и космонавтика /тренажорни комплекси, изследване на сложни системи при тяхното производство/.
. Медицина /създаване на практически навици у лекарите при провеждане на операции и оказване на неотложна лекарска помощ/.
. Психология /изследвания на психофизиологическите характеристики на човека и особеностите на човешките възприятия, разпределение на вниманието в сложна среда, тренинг по психология на общуването и т. н./.
. Научни приложения /индуцирана реалност, показване на научни данни например в нанотехнологиите, в микросвета, във физическите процеси и т. н./.
. Бизнес приложения /VIP-демонстрации, изложбени технологии, показване на многостепенна управленска информация и др./.
Важна особеност на компютърните системи, реализиращи виртуална реалност, представлява наличието на специални сензорни устройства /интерфейси/. Повечето от тях се произвеждат от промишлеността и могат да се купят, т. е. не са нещо фантастично.
Преди всичко това са специални шлемове с очила. Тези очила заменят обикновения монитор на компютъра. Те дават възможност при обръщане на главата изображението пред очите на човека да се променя. Има шлемове, които допълнително приемат биотокове от мозъка и по такъв начин става възможно компютърът да се управлява мислено. Съществуват датчици за движение, които се прикрепват към тялото на човека. Чрез тях движенията на аватара във виртуалния свят повтарят реалните движения на ползвателя.
Най-интензивно системите за виртуална реалност се развиват в области, в които е необходимо да се моделира поведението на човека при работа със сложни системи и да се изработват навици за управлението им, т. е. в авиационно-космическия отрасъл. Системите за виртуална реалност дават колосални възможности за интерактивно обучение във виртуално пространство, за повишаване на ефективността в обучението. Тях използват както водещите университети /Harvard, Stanford, Sheffield и др./, така и най-големите промишлени корпорации (IBM, Toyota и др./, за да направят по-ефективно обучението на студентите си и да повишават квалификацията на своите сътрудници.

Проф. дтн Геннадий Маклаков