Такава топла зима никога не е имало… Дали?

Изменението на климата ли е виновно за липсата на сняг тази година? „Всяка снежинка – стотинка“ беше крилата фраза в курорта Боровец. Кое е по-тревожно – безснежната зима за туристическия бизнес, грипната епидемия или безводието за столицата през идващото лято?
Природните бедствия оставят трагичен отпечатък в паметта на общностите, които са пострадали. Болести, пожари, тежки снегове и наводнения са записали и малкото самоковски хронисти. Слава богу, земетресенията са били или слаби, или редки.
За хрониста дядо Пешо, който бил дълги години епитроп на Долномахаленската църква, да припомним, че не е „отразявал събитията на място“, както пишат изкушени в историята. Той е записал в едно издание на Новия завет някои политически катаклизми.
В бележките на другия известен хронист Георги Митрович, писани през 1855 г. по по-стар първообраз, намираме всякакви ужасни събития. По време на двете големи епидемични вълни на „морията“ или чумата, върлувала на два пъти – през април 1814 г. и през юли 1837 г., българи и евреи се разбягали из горите, а турците останали по домовете си и между тях умират по 40 души на ден.
За да се предпазят от холерата, която върлувала в Пловдив и Пазарджик през 1848 г., самоковските българи извършват водосвет с чудотворната икона на Рилския манастир по всички домове. Еврейският хронист пише в „Хроника Арие”, че черкезите донесли след Кримската война някакви заразни болести. За предпазване от тези „мории“ самоковските власти имали надеждно средство – карантината. Пришълците от по-големи групи те държали известно време в м. Рудежо на „чадърье“ – т. е. в палатки, и ако не измрат, им давали място да се заселят в своя махала, някъде в ливадите между другите махали.
Наводненията са другото бедствие на района. Искърът често отнасял части от чаршията, но най-вече кръчмите и кафенетата с кьошкове на високи подпори, т. е. тераси, над буйните води на реката. Бъчви с вино плували надолу по течението, а самоковци философски заключавали: „Вода донела, вода отнела“, като намек за разреждането на виното с вода.
Зимата в Самоков е тежка и жестока като в Русия, както пише Константин Фотинов. Климатът е студен и според Иван Богоров, издателят на първия български вестник.
Колко е дълга зимата в Самоковското поле? Едва ли можем да изброим всички аномалии. Дълга е зимата на 1836 г. и сняг навалял на 1 май. „Мраз и снег и ветър студен и мъгла“ сковават Самоков и от 1 до 13 март 1849 г. Сняг вали и на 13 май 1851 г. Ако направим едно детайлно изследване на снеговалежите през XX век, може да се окаже, че само през м. август в Самоков не е валял сняг.
А ние помним снега на 17 април 1973 г., когато градът беше блокиран от дебел и тежък сняг. Помним и снега на 2 юли 1982 г., посред лято, който се стопи бързо, но напомни, че живеем високо в планината.
Такава зима не е имало досега… „Мека зима с малко сняг. Такова нещо не помнят даже 60-70 годишните хора. В Самоковската каза, където обикновено падал сняг до 1 аршин и половина /около 1 метър/, тази година зимата минала като лято.” Такава дописка можете да прочетете в официоза на Дунавския вилает в.“Дунав“ от 13 март 1866 г. По непонятни причини земеделците били много доволни и очаквали плодородие…
Такава зима без сняг в Самоков е имало. Преди 158 години.

Невена Митрева