“Моля ви, разкажете за една група жени, които всяка сутрин се качват на Ридо, дори и в лошо време. Заслужават похвала и за пример може да са ни…”, предложиха мъже, читатели на вестника ни.
Оказа се, че наистина група от 10-12-15 жени всяка сутрин в 7,30 ч. се събира в началото на панорамния път за Ридо и потегля нагоре. Връщат се след час и половина – два: към 9-9,30 ч.
Няма жега, няма студ! Не само при слънце и топло време, през пролетта и лятото, но и сега – в студената късна есен, както и през зимата; и при вятър, и при дъжд дори, и при сняг. “И при поледица – падат някои, пак стават и продължават”, разказва Катя Йончева, която е една от редовните участнички в тези своеобразни и традиционни разходки-излети.
В началото тръгват по панорамния път, а след това по широката пътека продължават през гората да изкачват Ридо. Стигат до игрището на билото на култовия хълм. После поемат по ролбана. В зависимост от възможностите и времето, с което разполагат, някои продължават разходката си повече, други остават да почиват и да изчакат “колежките” си.
Правят гимнастика, разменят рецепти за здравословен начин на живот – я от Димков, я от Мермерски /“Знаеш ли, че ако наложиш жълтък и брашно на набито място, по-бързо минава?!…”/, приказват си изобщо за нещата от живота – за трудното всекидневие, за това, какво дават по телевизията, за политика дори, за радостите и грижите около деца и внуци… “Понякога нещо ме наболява – я коляно, я друго, но като отида сутрин там – с групата, имам чувството, че ми минава”, доверява Йончева.
Не са светици – чат-пат пийват и ракийка, има и салатка… Традиция пък е в събота да си носят за закуска банички или мекици. Нямат “почивен ден” – дори и в неделя пак са на Ридо; ако не всички – част от групата. Накрая, като се върнат, повечето обикновено се събират и “на кафе” в заведение в града.
Какво ги сближава и сприятелява? Преди всичко любовта към природата и здравословния начин на живот. “В движението е спасението”, категорични са жените.
Повечето са пенсионерки, между 60- и 70-годишни, но има и по-възрастни, както и по-млади, още работещи.
Някои са от Първи квартал, други живеят в централната част на града ни, трети – по-нагоре… В групата има учителки, инженери, икономисти, счетоводителки… Редовни участнички са Илка Дренска, Веска Лобутова, Ева Дренска, Елена Попова, Христина Марикина, Катя Йончева, Славка Чистовска, Анка Сайменова. И още – Жана, Добринка, Бойка, Олга, другото Кате, Мая, Виолета… Вася Германска идва, когато има възможност, Дичка е тръгнала по-отскоро. Понякога се включват и нови, но основната група е в този състав вече от години.
“Нямате представа каква красива гледка се разкрива от ролбана към Рила! Такава панорама не може да се види от друго място… А пък при изгрев слънце какво чудо е!”, не крият възхищението си жените.
Но не премълчават и това, което им прави лошо впечатление – едва ли не всяко второ или трето дърво се отсича, а при влаченето му през гората се унищожават и храсти, треви и по-малки дръвчета; други дървета са издълбани от недобросъвестни граждани за снабдяването им с борина; през лятото излезли нашенци на пикник по поляните и накрая си оставили там и боклуците; някои си разхождат кучетата, а после ги чистят на самата пътека; къщичката при игрището е вандалски разграбена – ламарини, прозорци – всичко е изкъртено…
Радваш се на чистия въздух, на движението, на природната красота и… отведнъж такава грозна гледка ти разваля настроението.
Но жените са оптимисти – въпреки всичко вярват, че хубавото все пак ще си пробие път. Заедно тук, сред природата, честват рождени и имени дни, други празници. В зависимост от сезона събират гъби, съчки и шишарки за зимата…
Заедно са си направили екскурзия и по екопътеката над Бели Искър. Хижа “Мальовица” са посетили, Ресиловския манастир…
…Понякога срещат и други жени на Ридо – обикновено по двойки. И мъже – по двама или поединично – повечето млади хора, спортуващи.
Радват се жените, че и други хора оценяват тишината, чистия въздух, движението…
Спомнят си, че навремето, през 60-те години, на Ридо е била изградена специална “Пътека на здравето”, която обаче по-късно е занемарена. Питат не може ли да се възстанови. Би могло и пътеката от ресторанта до китайския ресторант /по която най-често групата се прибира в града/ поне малко от малко да се благоустрои.
“Сутрин на Ридо е най-чисто, най-свежо… Особено пролет – кукувицата кука, чуваш ехото. Кълвачи сега чукат, катерички срещаме дори по панорамния път… Дано имаме възможност да се радваме още много години на тази хубост и нека да срещаме повече хора сред природата”, пожелават на изпроводяк жените.
Тодор Попов
+ There are no comments
Add yours