Лелята на…

Спокойно, няма да става дума за „лелята на Чарли” от легендарния мюзикъл. Тук ще имаме работа с една друга леля. Коя? Ще разберем след малко.
Поетът е определил България като една човешка длан, като земен рай. От друга страна сме една шепа народ. Лошото в случая е, че измежду честните и отрудени хора тук живеят и много дяволи, тарикати, шарлатани, шмекери и мошеници от всякакъв род и естество. Трябва да спомена и за псевдо екстрасенсите, които на пламъка на свещ от телевизионния екран и срещу името и датата на раждане могат да дават съвети за живота на всеки лековерник, обадил се по телефона, гонен от тежки проблеми. Това е нашата родина, която всеки я обича по своему.
Иван Иванов не беше такъв, нито пък и неговата жена Мария или както той я наричаше – Марийка. И двамата продаваха на две сергии на пазара всякакъв зарзават, както знаете – предимно вносен. Иван на едната търгуваше с домати, краставички; Мария през сергия въртеше алъш вериша с чушки, марулка, лук и други такива мерудии.
Един топъл пролетен ден към масата на Иванчо се приближи мургава възрастна дама. Тя беше добре облечена с пъстра копринена рокля на цветя, съпровождана от също толкова тъмничък като нея мъж в сив костюм с ръб на панталоните, лъснати модерни обувки с остър връх и лъскава черна коса. Усмихнаха се на Иван, при което се показаха доста златни зъби, които сякаш огряха с мека светлина пространството наоколо. Жената с мазен глас се представи:
– Здравей! Аз съм лелята на Азис от Костинброд, Азис бе – известният певец де, от Костинброд. Аз съм гледачка и мога да ти предскажа бъдещето, ако искаш, и магии да развалям, и да правям такива, ако искаш…
Половинката на Иванчо наблюдаваше това, свъсила вежди, и напрягаше слух, макар и от разстояние, да разбере за какво става дума. Случайно, ако трябваше, беше готова да се притече на помощ на своето мъжле. А Иван отби атаката с достойнство и чест – така, както го беше инструктирала жена му за такива случаи.
– Бегай от тука! Още не съм изкарал и лев. Нямам пари за такива работи – обърна й гръб истинският мъжкар, като с периферното зрение я следеше какво прави.
По същия шаблон циганката си опита късмета и на съседната сергия. И там удари на камък. А при Марийка!? Боже, какво й стана на тая жена!?
„О, проклетницата, поддаде се! Мене едно ми бае, а тя… Явно клъвна добре”, разтрепери се от гняв Иван.
Циганката продължаваше все така да се усмихва и да внушава доверие у жертвата си. Мъжът й стоеше до нея като някакъв гарант за истинността на това, което казваше врачката. Разговорът продължи доста време. Явно вече към края на сеанса лелята почна да си избира чушки от масата и да пълни найлоновата торбичка, подадена от мъжа й. Марийчето затършува за пари от портмонето, закачено около кръста, а Иванчо през това време гълташе само жабета.
След като се отдалечиха нашите герои, мъжът се затича към жена си и с укор я попита:
– Колко й даде? Ти имаш ли акъл!? Едно говориш, друго правиш, а, бе… – замълча и добави – Марийка от вицовете!…
След известна пауза тирадата от думи продължи в друга насока:
– Какво толко ти каза врачката, че я гледаше с отворена уста през цялото време? За децата, за мене? За тотото?…
Жена му едва сега се поусмихна леко. Не му отговори. Това беше цената за получените думи на укор от Иван. Вечерта се прибраха почти като скарани. направо скарани.
След време в детската им стая се появи иконка на Богородица, а при друг по-благ разговор между двамата Марийка разкри думите на гледачката, отнасящи се за съпруга й. Иванчо се развесели, защото според тях трябваше да пие „светена вода”. И той редовно си пийваше по една ракийка, когато му паднеше удобен случай, независимо че това не се харесваше на някои хора изобщо.

Иван Танков