Анкета: Има ли Супермен свободно време?

В анкета, организирана от ПТГ „Никола Вапцаров” и редакцията на в. „Приятел”, взеха участие около 50 ученици. Те отговориха на 4 въпроса, свързани със свободното време на младите хора и техните желания да направят тази част от живота си по-интересна.

„Ще стана Батман или Супермен. Ако не куминочистач” – четем опит на десетокласник да бъде оригинален. Наистина интересен отговор! Защото това може да бъде не просто шега, но и подсказка за визия на неговото бъдеще. Всяко дете знае кой е Батман и кой Супермен. Известно е какви са качествата им, как и за какво се борят. За коминочистача, надяваме се, сме още по-наясно. Нужна е само малка поправка от правописен характер: нали „коминочистач” се пише с „о”, не с „У”. За съжаление необходимост от подобни граматически корекции се срещат на много места. Но не за това е нашият разговор.
В анкетата нямаше въпрос за бъдеща професия – „Батман или Супермен” е споделяне по желание. „С какво обикновено се занимаваш през свободното време?” е първият въпрос. Най-добрият отговор на него е фактът, че нито един от участниците не отрече да има свободно време. Което ще рече, че тийнейджърите не страдат от „болестта”, типична за по-възрастните, наречена „нямам време”. От няколкото посочени възможни варианти за отговор на почти еднакво внимание се радват три: разхождам се, спортувам, седя пред компютъра. При това, колкото и да ни изглежда странно, разходките и спортът са с повече фенове от компютърните. С доста по-нисък рейтинг е гледането на телевизия – почти на половината на първите три. Следва четенето на книги и други занимания: хоби от различен характер, домашни задължения, танци и пр.
Четейки анкетите, стигаме до извод, който и без друго може да се предполага (въпрос 2): приятелите на анкетираните най-често имат същите интереси и развлечения, както и самите те. „Някои спортуват, други мързелуват и често се разхождаме заедно”. „Едни ядят и спят, други спортуват, трети са мотористи, четвърти доят овци, а пети употребяват субстанции“. За „субстанциите” никой не си признава; може би не го причислява към свободното си време, а единствено към това на другите. Има няколко критични погледа към приятели, които само „висят пред компютъра” и си губят времето. Отиването на кафе, изпиването на „нещо” в заведение също е част от тийнейджърския живот. Има дори такива, които помагат вкъщи – това е рядко; може би също не спада към понятието „свободно време” на човек на възраст 13-15 години.
Следва една много интересна част от отговорите. Те са за третия въпрос и съдържат разнообразни предложения за това какво да се направи, за да стане по-интересно в свободните от ангажименти часове и дни. Ами… Да се спрат наркотиците! Стряскащо, нали? Тези предложения са само няколко, но подсказват, че такава нелепа възможност съществува. Къде, кога, как стигат отровите до тийнейджърите са други въпроси. Някой трябва да има отговорите и да направи крачката към застрашените.
Далеч по-приятно звучи друго, повтарящо се често, предложение: в града да има кино. Как в тези млади главички се ражда толкова традиционно пожелание е неизвестно. Но е факт. Средношколците предлагат също да се създаде парк с места за забавления, нов басейн за плуване, спортни зали, където да могат да се грижат за физическото си здраве. Едно по-конкретно пожелание, свързано със спорта, е да се изгради „нещо като открита фитнес зала за безплатни и свободни тренировки”. Става дума явно за откритите площадки с уреди, които могат да се видят вече в парковете на различни градове. Може би това е същото пожелание, формулирано от друг участник в анкетата като място за стрийт фитнес. Наистина би било страхотна придобивка за Самоков! Също такъв модерен щрих би бил и един скейт парк. А караоке клуб и клуб за танци? Отлично предложение за тези, които обичат музиката и забавленията!
Всичко това, подсказано от различни участници в анкетата, може би е имал предвид младежът, предложил в Самоков да се създаде увеселителен парк. Към него могат да се добавят и други виждания: да има зала за игри – аркадни, конзолни, компютърни, по които да се провеждат турнири. Може би не е зле да го съпътства и зала за улични спортове: колело, свободно бягане, скейтборд.
Ясно е, че реализирането на всички пожелания не е възможно. Но защо пък общинската управа да не погледне на тях сериозно и да осъществи някои идеи? Предлагаме ги на вниманието директно на кмета Владимир Георгиев, надявайки се на неговата близост до младите и умението му да взема нетрадиционни решения. Може би ще се „впрегне” и някой бизнесмен, за когото туристически Самоков е реална перспектива в най-близко бъдеще.
Модерна библиотека и литературен кръжок също са сред пожеланията. Авторите им не са уточнили какво точно си представят в тази насока. Възможно е просто да не са наясно със съществуването на литературния кръжок към читалището и възможностите на общинската библиотека. Ако приемем, че е така, то просто трябва да се направи още нещо за популяризирането им.
Анкетираните имат предложения и за собствените си училища. Те биха искали да се организират летни лагери, пътувания из страната и дори в чужбина. Желаят повече практика и по-богата информация, а не само „учене по учебник”. И защо не: стол за хранене; часовете завършват късно и учениците прегладняват. И също толкова радикално предложение: цялостен ремонт на стаите в училище!
Още един въпрос включваше анкетата: „Самият ти добре ли организираш свободното си време? Поставяш ли си някаква цел като например да отидеш да видиш нещо, да изучиш нещо интересно за теб или за бъдещата си професия?” Отговорите са удивително еднообразни. Почти всички анкетирани са доволни от себе си и от начина, по който провеждат свободното си време. Цели имат (повечето от тях): „Танците за мен са нещо много важно”; „да изуча и да успея в живота”; „да ходя по момичета, по партита”; „обичам да рисувам и всеки уикенд правя нови картини”; „да стана добър и първи във всичко”; „ездата и излетите запълват голяма част от времето ми”. Един младеж иска да изучи всичко за компютърните игри, защото ще следва такава специалност. Друг се стреми всеки ден да научава нещо ново, което ще му е полезно в бъдеще. Има такива, които не си поставят определени цели, но не стоят бездейни, търсят информация по различни въпроси.
И едно-единствено изключение, заслужаващо уважение със самокритичността си: „Не смятам, че добре организирам свободното си време, защото все закъснявам. Напоследък закъснявам дори за училище”.
Няма да правим обобщения за това какво още ни подсказаха срещите, свързани с анкетата. Остана за нас един незададен въпрос без отговор: защо голяма част от тийнейджърите не поискаха да сложат имената си, след като отговориха на въпросите. Размислите за това могат да ни водят в много посоки… Но за това – друг път. Може би в следващата анкета.

Надежда Георгиева
Делян Василев
/Учениците, участвали в анкетата, са от ПТГ „Никола Вапцаров” и ПГ „Константин Фотинов”.
Анкетата е част от дейността на клуб „Училищни медии” в ПТГ „Н. Вапцаров”, проект „УСПЕХ”, програма „Да направим училището привлекателно за младите хора”./