Светла Недкова, носител на наградата „Неофит Рилски”: „Вдъхновението трябва да го имаш, то трудно се постига с външни стимули“

В София /хотел „Родина”/ на 9 май се състоя заключителният етап на XVII национален конкурс „Учител на годината”. По традиция на това вълнуващо събитие Синдикатът на българските учители отдава почит и признателност на онези учители, които с професионализъм и обич пробуждат ума, душата и сърцето на детето и младия човек, поддържат светлината на знанието.
Сред номинираните бе и нашата съгражданка Светла Недкова, главен учител в ОДЗ „Звънче”. Тя заслужи специалната награда на председателя на СБУ. Г-жа Недкова получи и наградата „Неофит Рилски” лично от министърката на образованието и науката проф. Анелия Клисарова на специална церемония в резиденция „Лозенец” на 19 май. Това е най-високата награда, която един учител може да получи!
Светла Недкова е и сред учителите, които по повод на 24 май президентът кани на прием. Самата тя има 38 години стаж като учител. Две от тях като преподавателка в НУ „Д-р Петър Берон”, а останалите – като учителка в детски заведения в Шипочан и в Самоков – „Баба Парашкева”, „Осми март”, „Звънче”.

– Защо избрахте учителската професия?
– Да бъда учител беше моята детска мечта. И аз я осъществих. Да бъдеш детски учител – това е щастие. Професията ми е творческа, дава възможност за креативност, себедоказване и самоутвърждаване. Уверено мога да кажа, че на професията посветих част от живота си. Харесвам я, защото имам самочувствието, че съм професионално подготвена и чрез нея намерих своето място в обществото.
Казват, че за моята професия е нужно призвание. Всеки ден дарявам част от себе си, част от моите знания и умения. За мен е удоволствие да преподавам на малки деца. Най-голямото постижение е да видя как блестят очите на децата, когато научават и опитват нещо ново. И аз се вълнувам, колкото и те. Когато децата на 5 и 6 години започнат да се интересуват от букви, думи, опитват се да четат, всеки ден труд си струва. Когато сутрин приемам децата и те се затичат да ме прегърнат, това ми стопля сърцето. Ще продължавам да го правя, защото това е моята цел, това е моето призвание, моята мисия и работа.
– Какви са личните ви възгледи за професията на учителя, какво разбирате под „Награда за учителски труд”?
– Делото на учителя е трудно. То е като дървото, на което от семето бавно израстват клоните, цветовете, плодовете. Нужни са години, много търпение, последователност и умение, за да дойде гордостта от израсналите и разцъфнали посети семена. Ако учителят не изработи положително отношение към своя труд, ако не открие у себе си вътрешния източник на вдъхновение, трудно може чрез външни стимули /изисквания на инспекторат и министерство, програми, интерактивни методи и др./ да се подобри учебният процес.
Да бъда учител ми носи вътрешно удовлетворение и изпълва душата ми с гордост. Не търся отплата, нито награда. Според мен истинската награда за учителския труд е признанието, уважението, името, което добрият учител си спечелва. Учителската професия има особеност, която хората, не обичащи и не разбиращи децата, не могат да разберат. Тя е най-вече в това, че учителят е учител постоянно – той винаги черпи информация и опит, с които става по-креативен и вещ.
Обществото отправя много предизвикателства към съвременния учител. От него се изисква да бъде добър мениджър, медиатор, да притежава висока професионална компетентност. Прилагането на новаторски технологии в образователния процес води до качествени постижения и признание.
– Какъв е личният ви стил на преподаване?
– Ролята ми на детски педагог е да насърчавам и разгръщам индивидуалния потенциал на всяко дете, съобразно с неговите собствени възможности и темп на развитие. При избора на програмна система и учебни помагала се съобразявам най-вече доколко те са адекватно приложими, съобразно с индивидуалните възможности на децата от групата. Тази година работя с деца от подготвителната група – 6-7-годишни. Работя за качествена подготовка на детето за новата социална позиция „ученик” и за безпроблемната му адаптация в училище. Поставям детето в активна позиция по отношение на знанията. Искам да се развиват детското въображение и сръчност, да се удовлетворяват детският ентусиазъм и желание за изпробване и експериментиране, да се дава възможност на децата безопасно да „грешат”. Отчитам ролята на семейството и работя за изграждане на партньорски взаимоотношения чрез взаимно разбиране, доверие и уважение, чрез споделена отговорност за развитието и просперитета на децата.
Празнуваме съвместно с родителите откриването на новата учебна година, Бъдни вечер, Коледа, Баба Марта, Осми март, Великден, Първи юни, рождени дни…
Старая се да превърна детската градина в дом на радостта, красотата и човещината, където да царят топлота, обич и доверие във взаимоотношенията между малките палавници, техните родители и мен.
– Кое смятате за основен проблем на образованието сега? Какво решение бихте предложили?
– Образователната система е отражение на обществото. В общество, което боледува, няма как да има добра образователна система. Смятам, че това не важи за предучилищната степен, където качеството на работа е добро. Утвърждаването на двегодишната подготовка преди първи клас гарантира равенство на образователния старт на децата, независимо от социалния и икономически статус на семействата им, и има силен ефект върху образованието.
Днес е проблем ранното отпадане от системата и силната концентрация на това отпадане в ромската общност. 30 % от децата в детската градина, в която работя, са от ромската общност. Много от тях нямат мотивация за редовно посещение в детската градина. Изостават с учебния материал. Липсата на нормативни условия за допълнително обучение на децата, за които българският език не е майчин, ме мотивират и аз от 2009 г. работя по националната кампания „С грижа за всеки ученик”. Четири години кандидатствам и печеля финансиране по тази програма. Работя с деца с трудности в обучението по български. Практическото овладяване на езика допринася за бъдещата им мотивация за училищно обучение. Създавам основа за по-нататъшно учене и за предотвратяване на евентуалното отпадане от училище.
– Какво още бихте искали да кажете във връзка с националния конкурс „Учител на годината”?
– Обичам професията си и всеки ден се стремя да подобрявам качеството на работата си с децата, не спирам да повишавам квалификацията си. Конкурсът е стимул за по-усилена работа с децата и колегията. Той е добра традиция за отдаване на признание към всеотдайния труд на българския учител. Учителят е учител, за да научи децата, да ги изведе от незнанието към знанието, от невежеството към културата, от бездуховността към духовността и към спазване на нормите на нравствеността! Да им предаде знанията си, извисеността на примера си! Учителят е разбиращият, съчувстващият, помагащият!
Благодаря на Синдиката на българските учители за доброто партньорство, за всичко онова, което прави в интерес на учителя, за да може на работното място да се чувстваме защитени и спокойни и да работим с желание.
Ние, учителите, носим изключителна отговорност за бъдещето на нашите деца. Длъжни сме да даваме най-доброто и качествено образование и възпитание на децата и младите хора.

Интервюто взе: Делян Василев