На Дома за възрастни хора „Сем. д-р Калинкови” с благодарност

Прекрасната даденост от Твореца, наречена Живот. Един кратък промеждутък между Раждането и Смъртта. Време, точно премерено за всеки човек, за всяка жива твар – от мравката и тревата до дърветата гиганти и господарите на саваната.
Необозримост на земни форми: планински исполини, котловини и поля, прорязани от виещи се реки, търсещи покоя си в морето или океана. Изобилие на красота и вечност, в което витае Духът на Бога. И всичко – живо и неживо, облъхнато от своя неповторима мисия, която в целостта си изпълнява великите закони на Вселената за Хармония и Ред.
Сред това усещане за грандиозност на природата – нейният венец Човекът. Създаден да се изяви в своите индивидуални възможности, да даде приноса си в човешките взаимоотношения и чрез труда си в прогреса на обществото. Извървял жизнения си път на земята, чрез смъртта си да се приюти обратно в лоното на Вечността.
В динамиката на съвремието обществото създаде институции, в които при необходимите грижи и с полагащото се уважение човек с достойнство и в своя възрастова среда да доживее дните си. Това са домовете, които приютяват овдовели, самотни или дори семейства възрастни хора. При специалния подход на социални работници, психолози, санитари, контролирани от взискателната управа, клиентите на институцията биват приобщени така, че да не се чувстват самотни. Да имат личното си спокойствие и да насърчават синовете и дъщерите си да не пропускат своя живот.
Когато преди почти десет години посетих Дома за възрастни хора „Сем. д-р Калинкови”, го видях през очите на Лили Шмид. Българката, живееща в Германия, и милееща за родината си, която чрез своя фондация подпомага финансово и материално болници, бездомни, социално слаби. За приноса й за разширяване на немско-българските връзки е отличена от канцлера Хелмут Кол и от президента Георги Първанов с държавни отличия. Г-жа Шмид, която в Германия наричат швестер /сестра/ Шмид е дарител и на дома в Самоков. Тя влезе в този дом със самочувствието на благодетел, с правото на Дарителя да уважи с посещението си управата на тази социална институция, от която да разбере как е организиран животът на хората в нея.
Лили Шмид внесе респект на срещата и й придаде изключително изискано ниво. Представителката на Общината говори делово, с отговорност, с дълбоко човешко отношение и загриженост към живеещите в дома. Швестер Шмид бе възхитена от местоположението и архитектурата на сградата. Изобилието на светлина и добре аранжираната зеленина създават усещане за оазис. Това е място, подходящо за хора, възрастово оттеглили се от активния живот, да не се чувстват изоставени. Дълбоко вярваща и самата тя в третата възраст, г-жа Шмид съзря възможност за изграждане тук на параклис, за да могат хората от дома да се уединяват с Бога. Защото е много важно човек да си отиде от този свят, пречистил душата си.
…Години по-късно. Видях Дома за стари хора като приют в последните две години от живота на свекърва ми.
Регулирани с договор коректни отношения. Официалностите отстъпват място на детайлите в един ежедневен социален патронаж. Битовите условия – максимално добри: удобни легла, просторни стаи, баня, тоалетна. Гарантирана топлина през студените дни. Вкусна и изобилна храна. Директор, медицински персонал и санитари чувстват задълженията си не само като служебен ангажимент.
Медицинска грижа – денонощна. Постоянна връзка със семейството от страна на фелдшерката. Ежемесечни контакти с личния лекар, бърза реакция за болнично лечение при всяка необходимост. Снабдяване с подходящите лекарства спрямо променящото се здравословно състояние. Разчитане на богатия опит и професионализъм на служителите на дома в търсене на подходящото поведение към близкия човек, подложен на възрастови деформации.
Смъртта покоси свекърва ми. Случайно или не, и тя е Лили, като г-жа Шмид. Бе взискателен човек. Имаше предчувствие. Взехме си прошка. И ако от Отвъдното осъдително или с изтънчения си маниер чете моите редове, може би ми казва: „Анинко, подскажи в Дома за стари хора да се обръщат към живеещите там с „Госпожо” и „Господине”. Мерси.” Лили Казакова – свекърва ми, беше учителка по френски език.

А. Казакова