Икона си ти – на игумения Гавриила

Икона си ти

На игумения Гавриила

От дългите стрехи като бисери нежни
се стичат капчици безспир;
оазис вълшебен, неземно е всичко
в белия стар манастир.

Чемшири зелени и цветни алеи,
наоколо бял калдъръм.
Тук хората сякаш са онемели,
не чува се никакъв шум.

Загърната в плаща си, тихо излиза
една монахиня сама.
Загледана в изтока или в безкрая,
икона самата е тя.

На прага застанала, кротко смирена,
с топли и умни очи,
потискайки чувства несподелени,
устата молитва шепти.

Димитър Караиванов