Как конят Арап ми спаси живота

Всяка пролет по традиция на времето ставаха кушии /Самоков е град с много коне и магарета/. Десетината коня на дядо Славе, с които караше на самар багажи за Чамкория /Боровец/ и Мусала, имаха свой „лидер” – Арап.
Дядо Славе и четиримата му синове решиха онази година аз да участвам в кушията.
Отначало състезанието вървеше добре – Арап бягаше в челото. По едно време обаче усетих, че самарът започна да се наклонява на лявата страна. Налагаше се или да продължа и да се изтърся някъде по трасето или да спра участието си.
Умното животно очевидно също схвана критичната ситуация, защото аз, вкопчен в самара, едва не опирах терена, а той бе изпълнен с камънаци. Оставаше да ударя с глава земната твърд, а това сигурно щеше да бъде фатално…
Тогава Арап намали ход, спря и аз слязох от него. Спасих се! Видях и как хората от публиката облекчено въздъхнаха.
Така завърши моето първо и последно участие в Тодоровденска кушия.

Георги Манов