Спортист № 1 на Самоков: „Казаха ми, че ако искам да се развивам, трябва да дойда в Самоков“

Владимир Стойчев – спортист № 1 на града ни: „Казаха ми, че ако искам да се развивам, трябва да дойда в Самоков“

Състезаващият се за клуба по борба „Рилски спортист” дупничанин Владимир Стойчев, който от няколко години учи в СУ „Никола Велчев”, бе избран за спортист на годината на Самоков. По-рано през сезона Влади спечели два бронзови медала от европейско и световно първенство за кадети съответно в „Арена Самоков” /6-11 май/ и в словашкия град Снина /17 юли/. Свързахме се с бореца, който сега се е отдал на заслужена почивка по родното Черноморие.

– Здравей, Влади, и честито! Как се чувстваш като спортист на годината?
– Благодаря! От вас разбирам, че съм удостоен с тази чест. За мен е огромно удоволствие, когато някой оценява труда ми. Тази награда оправдава труда ми, усилията и лишенията, на които се подлагам вече толкова години.
– Защо и как избра борбата? Как започна всичко? Кой ти беше първият треньор?
– Всичко стана напълно случайно. Както се разхождахме с приятели един ден, влязохме в залата по борба. Това бе първият ми допир до този спорт, но веднага се плених от него. Първият ми треньор в Дупница бе Виктор Бонев.
– Как се реши да дойдеш да учиш в Самоков?
– Виктор ми каза, че ако искам да се развивам, трябва да сменя клуба и ми предложи да дойда в Самоков. Тук ми харесаха условията и се записах.
– Как стигна до бронза на световното и на европейското? В кои срещи ти беше най-трудно? Имаше ли шанс да стигнеш до финал?
– Стигнах до медалите с много труд и лишения. Докато всички ходеха и почиваха насам-натам, по плажовете, ние тренирахме по три пъти на ден.
Абсолютно всички срещи бяха трудни – все пак всеки е шампион в неговата държава. Малко не ми достигна да имам два финала. Първо, на европейското първенство си обърках срещата с украинеца Кулпа, който впоследствие стана шампион. На световното първенство му го върнах още в първата среща, а после пък паднах от представителя на Азербайджан Никита Абдулаев. Получи се равностоен двубой и малко не ми стигна да го победя.
– На кого би искал да благодариш за досегашните си постижения?
– На личния ми треньор Димитър Магаев, както и на другите треньори в клуба – Юлиян Алдимиров, Антон Георгиев и Даниел Симеонов, който вече обаче не е в треньорския щаб. Благодаря и на заместник-кмета Васил Сайменов, който подпомага много клуба. Благодаря и на всички приятели, които ме подкрепяха.
– Не е ли много трудна борбата? Какво е според теб най-важното в този спорт?
– Не е наистина никак лесно – трябва да си техничен, да играеш тактически правилно, да си силен физически. Психиката също играе основна роля в този спорт. Някои състезатели са много силни в тренировките, но се провалят впоследствие на състезанията.
– Сигурно имаш още какво да усъвършенстваш в своя стил на борба?
– Да, така е, имам върху какво да работя. Трябва да изчистя някои грешки в стила си.
– Родителите ти как се отнасят към твоите спортни занимания?
– Татко постоянно разпитва – как е минала тренировката, какво сме правили и т. н. Докато мама показва заинтересоваността си предимно около състезанията.
– Кои други спортове ти харесват? Практикуваш ли ги?
– Боксът ми харесва, но не го практикувам често. От друга страна – плуването не ми допада като спорт, но пък много обичам да плувам.
– Как се представяш като ученик, имаш ли любими предмети?
– Справям се отлично – от три години завършвам с пълно 6. Любимият ми предмет е математиката.
– Какво правиш през свободното време?
– Излизам с приятели на разходки, по кафенета. Много обичам да се возя и със скутера /смее се/.
– Ти си от Дупница. Учиш в Самоков. Това не те ли затруднява?
– Разбира се, че ми е трудно – далеч съм от приятелите ми в Дупница, от родителите ми. Тук имаме и вечерен час – в 21 часа трябва да сме се прибрали.
– Какво искаш да постигнеш в спорта и в живота?
– Искам да продължа да се развивам и, дай Боже, някой ден да стана олимпийски шампион. Искам да направя така, че близките ми да се гордеят с мен.

Интервюто взе: Делян Василев