Радуил, Клисура и Белчин обраха овации в Родопите

Годината е 1996-а. Идеята на читалищното настоятелство в голямото родопско село Дорково за организиране на фестивал се осъществява съвместно с кметството и цялото местно население. В календара на културните събития е записан новороденият фестивал за автентичен фолклор. Само година след това той става международен. Така всяко лято през август под вековните явори пред сградата на местното читалище се събират групи, ансамбли и оркестри, за да доказват, че държат на своите корени и фолклорно богатство.
Обичам да ходя в Дорково. Не само защото доста хора от моето родно пазарджишко село Паталеница са се преселили някога тук, не само, защото се срещам с много приятели, но и защото фестивалът наистина се организира добре.
Тази година повече на фестивала на 3 и 4 август бяха певческите формации. Членовете на журито – Веселка Николова, д-р на изкуствознанието, етномузиколог, акад. Иван Тодоров и Борис Вълков – хореографи, гледаха и оценяваха съставите.
За наша радост като много добри бяха преценени изпълненията на двугласните автентични песни на радуилки от женската фолклорна група „Детелини”. Добре се справи и радуилският женски танцов състав „Ибърски ритми”.
С много аплодисменти и паметни знаци бяха възнаградени и изпълненията на женската фолклорна група „Иглика” и на едноименния танцов състав с ръководители Мая Чучукова и Влади Евтимов към читалище „Пробуда” в Клисура.
Изявиха се и самодейци от Белчин.
Като стари познати, съидейници и приятели се срещнахме със самодейци от селата Алеко, Катуница, Габровица, от Велинград, Сапарева баня, от Петричко и др.
Интересен обичай „Жътва” показаха самодейците от Котленци, Добричко. Цялата група със сърпове и житни класове най-напред направи „брадата” – малко снопче класове, завързани с червени конци и със закачена жълтица. След като ожънаха нивата, участниците събраха голям сноп, покриха го с бял месал, а отгоре поставиха калпак с китка. Когато пристигна стопанинът на нивата, пусна в калпака една голяма жълтица, а стопанката – наниз от 3-4 жълтички. Всички заиграха хоро, като наричаха: „Колкото тази година – двойно, тройно да е догодина!…” Връчиха „брадата” на стопанина и му поръчаха наесен първо да засее зърната от нея и те да родят много…
Тук, в този район, е интересно да се посети и прочутата средновековна крепост Цепина – една от най-старите и най-известните в Родопите. Там е имало средновековен замък. Наоколо се намират останките на три църкви и няколко водохранилища /наричани някога „щерни”/, които са били дълбоки над 10 метра.
Проф. Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей в София, пък е инициатор за откриването на плиоценски парк с находки от преди 5 млн. години, включително с кости на различни животни от плиоцена, ихтиозаври, плезиозаври и др.
Наред с тези интересни обекти, които всеки посетител на фестивала може да види, примамваща изглежда и една разходка наблизо, до красивия Велинград.
…Съставите на фестивала, които излизаха на сцената, доказаха любовта си към фолклорното богатство на своите родни места. Пяха и танцуваха и гости от Сърбия, Македония, Албания и дори чак от Норвегия, Франция и Грузия. Много красота и вътрешен мир ти донасят тези богати впечатления…
Всички се радвахме на онези малки и по-големи дечица и младежи, заразени с любовта към фолклора. Дано продължат през целия си живот по пътя, който са поели.

Димитрина Божилова