Яребковица – забравеното село в планината

Георги Захов

С тези думи характеризира Яребковица предаване на БНТ през 1986 г. Но по-вярно е да се каже, че Яребковица е едно изоставено кътче, чиято съдба в наши дни споделят и много други села. Някога ги наричаха селища със затихващи функции, днес те са без жители.

Махалите на Яребковица са пръснати по западните склонове на Верила, под върховете Голям Дебелец, Брусовете и Двете буки, на открити слънчеви места с южно изложение. До селото се достига по черни пътища от Поповяне и Ковачевци, които излизат край вр. Голям Дебелец, а от Сапарева баня – по билото между доловете Ранний мир и Дълбоки дол. До селото няма хубав път, няма ток, няма магазин, но природата е много красива. Вековни дървета са сплели клони над пътищата между махалите. Отвсякъде блика изворна вода, но къщите са запустели.

При преброяването през 1934 г. селото е имало 484 жители, през 1946 г. – 547 жители, през 1956 г. – 424 жители, през 1975 г. – 57 жители, през 1992 г. – 9 жители, през 2001 г. – 11 жители, а през 2011 г. – трима жители /двама мъже и една жена/ и… 49 жилища.

Както се вижда от данните, до средата на 20 в. Яребковица е многолюдно село. След това само за няколко десетилетия се обезлюдява, докато се стигна до днешното положение да се обитава от трима само жители на възраст над 60 години, които разказват, че в това планинско село са отглеждани хиляди овце и много едър рогат добитък, а земята е раждала много хляб и плодове.

Селото е имало 8 махали – Мутафчийска, Андрова, Славова, Кацарова, Конакчийска, Терзийска, Шунина и Будинова. В отделните махали е имало от 6 до 50 къщи, а разстоянието между най-отдалечените махали се е изминавало за час-два пеша. Преди да възникнат махалите в горния край на малката рекичка е съществувало старо село, за което говорят името на местността – Селището и следите от стари гробища.

Сегашните махали са дъщери на с. Чуйпетлово, което по време на робството е съществувало скрито от погледите на поробителите и разбойниците, високо в дебрите на Витоша, на 1200 м н. в., по двата бряга на р. Струма, недалече от изворите й. Там снегът се задържал дълго, не достигала храната за овцете. Нараснал много и броят на жителите на селото. Това било главната причина за разселването му.

Така – от преселници от с. Чуйпетлово, възникнали селата Яребковица, Лисец и Плана. Жителите на Чуйпетлово ще да са били будни, силни и корави люде. Високо в планината те не само успели да се съхранят, но намерили сили да населят и овладеят стопански две съседни планини – Верила и Плана.

Само кукуригането на петлите издавало, че наблизо има село, от това се получило и името му. Дълго време то не било известно на поробителите. Името на с. Чуйпетлово се среща в османски данъчни регистри за първи път през 1643 и 1650 г. Селото имало 48 къщи, средни по големина за този исторически период.

В Чуйпетлово имало училище още от 1825 г. Пръв учител бил “Белия даскал” /така го помнели най-възрастните хора/. Училището дало навремето няколко даскали и свещеници на селата в Палакарията.

На някой си дядо Андро от Чуйпетлово направило впечатление, че по западните склонове на Верила снегът не се задържа дълго и че тези хълмове и поляни са много добри за живеене и отглеждане на стоката. След като се уверил, че те не се използват от жителите на съседните села Крайници и Сапарева баня, дядо Андро направил егрек и с яловите си овце прекарал там зимата. След него дошъл и основателят на Мутафчийската махала – дядо Боне. Той се настанил в най-хубавата част, недалеч от една равна поляна, превърната в ниви и наречена по-късно Яребковичко поле. Наскоро се появил с овцете си и трети заселник, който дошъл от пернишко село. Той – дядо Славе – се настанил на един от многобройните хълмове.

Така, една по една, възникнали и останалите махали. Кога е поставено началото на селото преданието не казва, но вероятно това е станало през 18 в. Основен поминък на жителите бил скотовъдството. Постепенно се развило и земеделието. В гората на планината се добивали много дървени въглища за топене на желязото. В землището на селото се намира м. Вигнището – показател, че на това място е имало видня. Източно от вр. Голям Дебелец, в дола, до чешмата на пътеката за с. Клисура, също имало “вигня”. На мястото й се намира шляка.

Мутафчийската махала била най-голямата. Тя достигала до 50 къщи и си извоювала правото да се нарича Селото. В нея били училището, кметството, магазинът и други обществени институции.

Началното училище “Христо Ботев” било открито през 1906 г. с 19 ученика. Учебните занятия се провеждали в частни къщи. Инициатор на местното просветно дело бил Георги Тасков Мутафчийски, който дал и къщата си за училище и то без наем. Първите учители били от Македония – Шаторова и Войнов. През учебната 1919-1920 г. имало 52 ученика, а през 1926-1927 г. – 62 ученика. През 1937 г. била построена нова училищна сграда в Конакчийската махала с две класни стаи и канцелария. През учебната 1945-1946 г. в Конакчийската махала била открита и прогимназия, а през 1953 г. – и детска градина.

В Шунина махала, която отстояла на 6-7 км пресечена местност от Конакчийската, в 1930 г. било открито начално училище “Кирил и Методий”. В това начално училище учели и деца от Будинова, Терзийска и Кацарова махала. Броят на учениците в Шунина махала се движел от 17 през 1930 г., 29 през 1945-1946 г. до 15 през 1960 г.

Поради миграцията на населението броят на учениците в двете училища намалял от 64 на 34. През 1961-1962 г. в прогимназията имало 14 деца и затова тя била закрита. През 1974 г. били закрити и началните училища поради липса на деца.

На 5 февруари 1959 г. в училището на Яребковица се състояло събрание за създаване на ТКЗС. Решено било Конакчийската и Андровата махала да се присъединят към стопанството в Поповяне, а останалите махали – към стопанството в Ковачевци.

За произхода на името Яребковица има няколко версии. Някои казват, че идва от турската дума “яр” – стръмен бряг, което е и най-вероятно. Други смятат, че името идва от яребица – често срещана птица по тези места. Георги Мутафчийски пък разказвал, че по време на една сватба сложили яре за кумица и по тази причина селото било наречено Яребковица…

През 2006 г. в началото на селото, на свято място, върху основите на някогашна черква, жител на близкото село Ресилово, който имал къща в Андровата махала, построил параклис.

Някога в Яребковица имало разнообразен обществен живот – с кметство, училище, магазин; ставали празници, провеждали се събори, но това сега е само далечен спомен.

Тук от време на време идват по-възрастни хора, емоционално свързани с родното си място – да си припомнят младостта, да потъгуват и да се порадват на вечно младата и хубава природа.

Трябва да живеем с надеждата, че новите поколения не са забравили своите корени и ще намерят сили и средства да вдъхнат нов живот на тази прекрасна земя.