По повод „С цвят на розово мартини”
Със Зина – Зинаида Хаджимитова, се познаваме отдавна. От времето, когато заедно работехме в Боровец, в сферата на туризма. От тогава у мен е останало впечатлението за нея като инициативна, интелигентна, общителна и амбициозна дама. Не бих могъл да забравя и факта, че със Зина можеше да се говори на всякакви теми, защото освен всичко друго, тя притежаваше и завидна обща култура.
Въпреки споделяното за нея, тогава не бих допуснал, не знам защо, че Зинаида Хаджимитова ще се превъплъти в писател. Но ако има грешка, тя е моя. Защото човек да се окаже в ролята на разказвач, трябва да има какво да разкаже. Неща от живота, от миналото, от мечтите, от сънищата, от случайните срещи, от препредаваните митове, вярвания и мистерии… Всичко това и още много други неща – съхранени в душата на разказвача. Претворени, възродени, осмислени, преосмислени, почувствани, изстрадани, преживени… С болка, но и с обич.
А втората книга на Зина – „С цвят на розово мартини”, е пълна с такива уж обикновени, случайни неща, които обаче дълбоко впечатляват. И това е характерно и за деветнайсетте разказа в сборника. Те биха накарали всеки читател да се замисли повече върху уж незначимите, уж измислените, уж невероятните, но всъщност вечни теми на българската ни душевност. Защото богомилството у нас е живо. То не приема съвсем официално вярата, а дава друга, по-извечна интерпретация на духовното, идваща от пра времената, жива и до днес. Зина това добре умее да усети. И да ни внуши чрез разказа.
Напълно споделям впечатленията за сборника „С цвят на розово мартини” на Зина, включени в книгата, на Надка Станимирова, доц. д-р Снежана Пейчева и Божидар Томов не само защото са авторитети в областта на литературата, а и понеже съм убеден, че са искрени.
Напълно съм съгласен, че героите на Зина са „хора, които ни връщат вярата в доброто, във вечните ценности, в красотата и чудото на Живота” /Н. Станимирова/. И че „творческият почерк на Зинаида Хаджимитова се определя от интригуващото съчетание на реализъм, на сюжети, взети направо от живота, с фантазия и въображение, загатната мистичност и тайнственост, подчертана лиричност на текста” /доц. д-р Сн. Пейчева/. И още: „…преди всичко в проникването като автор в дълбочината на нещата. Независимо дали това са сънища или реален живот” /Б. Томов/.
Не съм съгласен само, че героите на Зина са обикновени хора. Защото всъщност всеки човек е по своему необикновен. Но нейните герои, дори да изглеждат като много други, незабележими на пръв поглед, всъщност са много, много необикновени. Имащи силата и духа да носят в себе си чувства и отговорност от миналото към бъдещото, без понякога да го съзнават.
Прав е Б. Томов и за „пластика на израза” в сборника на Зинаида. Наистина тя демонстрира завидно умение да борави с превъплъщенията на словото. И най-вече на пряката реч. Защото, забелязал съм, че дори известни писатели точно там някак си не са убедителни.
И още нещо. С двете си издадени напоследък книги Зинаида Хаджимитова не само че се утвърждава като добър и обещаващ разказвач, но тя обогатява и една особена, тайнствена и вечна ниша в душевността на българите – търсенето на смисъла на съществуването, на доброто и злото.
В Самоков не познавам друг автор, който да е посягал към тази извечна тема. И то толкова успешно. Това го направи Зина. Но писанията й нямат местен характер. Героите и случките са всякакви. И от всякъде. Не само за това, а и за добрите художествени, философско-естетически и нравствени аспекти на книгата на Зина тя би била полезна за много повече читатели. Дори, без преувеличение, бих казал, че тя е принос в съответния жанр на съвременната българска литература.
Христо Христов
+ There are no comments
Add yours