Спомен за баба Ванга – специално за читателите на „Приятел“

Времето неумолимо ни отдалечава от кончината на петричкия феномен баба Ванга. В това, че тя беше нещо уникално в човешката природа, много хора от страната и от света са напълно уверени. Едни я наричаха баба Ванга, други – леля, трети – пророчицата; това сега няма никакво значение. Важното е, че тя помагаше на всички, съветваше ги, а някои и… гонеше.
На 3 октомври т. г. се навършват сто години от рождението на пророчицата. Годишнината тържествено ще се чества на 10 октомври. По този повод споделям спомените по-долу.
Преди 35 години моята сестра заболя от рак на гърдата. Бяхме я закарали в раковата болница в София. Там я оперираха и лежа известно време под надзора на медицинския персонал. Ние с майка ми отивахме на свиждане, но тя все беше тъжна и не се вслушваше в почти бодрите думи на сестра ми Сава. Майчиното сърце бе тъжно и недоверчиво. Тя все се оплакваше, че операцията е била неуспешна и чедото й ще си отиде жаловно от този свят. Аз се опитвах да я успокоя, да й вдъхна вяра в напредъка на медицинската наука, в кадърността на хирурзите. Говорех й все в тоя дух, но не знаех дали всичко това е стигало до нея.
Една сутрин тя се бе приготвила и ми каза:
– Чедо, айде да идем при Ванга! Да видим какво ки каже она!
Беше много нетърпелива и пеша пристигнахме при пророчицата. Още от вратата Ванга се обърна към майка:
– Що мари, Ането? За Сава идеш да ти кажа, а? Що пать си изодила, уморила си се! Седни сега тука до мене и ке ти кажам! Не се ядосвай, не се грижи! Сава ке е жива, да знайш, и внуци ке огледа! А ти се си разтичала и момчето си уморила. Наборе, наборе, по-спокойно малко, сичко ке се оправи…
Майка ми се успокои и ние си заминахме благодарни за добрите ободрителни думи.
Сестра ми живя след това повече от 30 години. Преди три години почина.
…Другият случай се отнася до големия наш поет Любомир Левчев. По онова време той поддържаше връзки с американски писатели и най-вече с Уилям Мередит и Джон Хартайс. На обменни начала той отиваше в Ню Лондон. Когато се връщаше, се обаждаше и помолваше да отида при баба Ванга и да я попитам кога може да приеме него и жена му – голямата художничка Дора Бонева.
Традиционно аз изпълнявах поръчките. Стана ми известно, че семейството има проблеми с внучето и затова търси допир с пророчицата. Семейството идваше в уречения ден и двамата влизаха при нея. Аз оставах вън и сядах на пейката. След време двамата излизаха доволни…
Навярно тук му е мястото да кажа, че баба Ванга винаги имаше готов отговор за всеки. Каква бе тая сила на контакти с отвъдното, не мога да си обясня. За пример ще поясня, че проф. Шипковенски й казва, че след нейната смърт той с екип щял да изследва мозъка й. Тя автоматично му отговаря, че нямало да бъде жив. Това така и се случи.
Като щастливец, който отиваше при пророчицата, за да изпълнява молбите на Любо Левчев, искам да разкажа за една такава среща. Поетът и жена му се бяха завърнали от Ню Лондон. Там литературна фондация бе наградила негови стихове. Той ми се обади, каза няколко думи за Америка и след това ме помоли, ако ми е удобно, да отида при баба Ванга и да я помоля да ги приеме. На другия ден отидох на Рупите /не се спирам на перипетиите/, влязох при Ванга и тя ме посрещна с въпроса:
– Що ти кажа Любчо? Иска да дойде да ме види, а? Нека дойде в среда или в четвръток! Нека да са и двамата. Да ми разкажат какво са видели по Америка!…
Те действително дойдоха и Дора донесе подарък – кукла и още нещо, не знам какво. Тогава Левчев сподели, че имат проблем с внучето и се уговорили двамата да я поканят да погостува и да го види.
След като се уговорихме за посещението, аз бях готов да си тръгна, когато Ванга ми каза:
– Чекай, чекай! Питай го оти не иска да се видат с Александър Лилов. Нали са приятели?!
Аз се позачудих малко. Знаех, че те живеят близко един до друг, но нищо не казах и бях готов отново да си тръгна, но тя добави:
– Не е убаво да не се виждат, но скоро ке се видат, така да му кажеш! Нема да минат и три дена! Оди ми се по София. Ке му гостувам, така да му кажеш. Да ме разшета из цела София, да я вида убаво, да й се порадувам!…
След този разговор се прибрах вкъщи и се обадих на моя приятел, че срещата е уредена за пожелания от него ден.
– Нещо друго каза ли ти?
– Каза ми да те попитам защо не искаш да се виждаш с Александър Лилов!
– Не че не искам, но ние се движим по различни пътища. Просто нямаме допирни точки!
– Тя каза, че много скоро, до три дена, ще се видите!
– Не виждам как може да стане това! Просто няма такава възможност!
„Да, ама не“ – с този израз стана по-известен старият журналист Петко Бочаров. В случая с Левчев обаче не беше прав. Една сутрин, не знам какво си е наумил, решил, че не е зле да напълни един бидон минерална вода от Централна баня. Взел съда и отишъл там. Навел се над един кран и започнал да пълни вода. По едно време тежка ръка се стоварила върху неговото рамо. Той трепнал и се обърнал да види кой е този човек. Бил… Лилов:
– Де, бе, Любо, какво се плашиш толкова от мене?
Левчев обяснил, че не се е уплашил, а чисто и просто думите на пророчицата са били точни…
След близо една година, това беше през юли, Левчев отново ме помоли за среща с Ванга. Отново отидох на Рупите, за да уговоря срещата. Пазачите не ме пуснаха. Бяха им забранили. Чудех се какво да правя, как да уредя въпроса. По едно време пристигна лек автомобил и от него слезе осиновеният от пророчицата Митко Вълчев. С него бяхме стари познати. Обясних му за какво става дума. Той каза, че Ванга е болна, но въпреки болестта, на нея ще й е приятно да разговаря с такива хора:
– Нека дойдат още утре! Няма проблеми!
Срещата се състоя на другия ден. Аз не влязох, беше ми неудобно. На излизане от стаята Левчев, малко смутен, каза:
– Бате Стояне, баба Ванга няма да я бъде! От време на време почва да говори несвързани неща… Жалко за добрия човек!
Това беше в началото на юли. След месец, на 11 август, тя отиде в небитието!
Отиде си един феномен, който малко късно бе истински оценен от нашия народ и ръководители. Но при нас е съвсем нормално една личност да се оценява след нейната смърт. Жалко, но е така.

Стоян Харизанов
бивш главен редактор на в. „Санданска трибуна” – гр. Сандански