Имейли от Петербург – Романтиката на историята

Историята за основаването на града е прелюбопитна и дори романтична, но нея всеки може да прочете в интернет. Аз имам определена слабост към личността на император Петър Първи и тя се засилва след всеки изминал ден. Харесва ми градът, който е основал, възхищава ме това, което е завещал на много следващи поколения, за да изглеждат днес нещата по този начин. Казват, че е прекалил с предпочитанията си към западната култура за сметка на руските традиции – вероятно е така. А може би просто това е било необходимо на Русия по онова време, за да открехне прозорчетата си към по-широки хоризонти /макар нейните сами по себе си да са необятни/. Струва ми се, че Петър Първи е създал и духа на това място: много красота, изключителен разкош, елегантност, стремеж към култура и изкуство, към аристократизъм и мощ…. Градът е център на революции и катаклизми и в същото време – стабилизиращ и свързващ Русия. Тук и в днешно време често се провеждат срещи на банкери, промишленици, учени, политици, определящи съдбата на света. Град на контрастите, малко загадъчен и тайнствен, съвременен и древен…
Възможно е да греша, но за мен Санкт Петербург, Петербург, Питер е това. Първият ден в него е като приказка. Сред целия архитектурен шок на Невски проспект попадам в кафене-магазин, възстановено с блясъка на 17 век, когато принадлежало на богатите търговци Елисееви. Кристали, цветя и дървета от светлини, огромен дънер на палмата в средата, около която са разположени масичките с кресла, безброй луксозни бутилки, бурканчета, стъкленици … Клавишите на пианото се движат сами и се чува тиха музика. На високите прозорци горе – цветен витраж, по-надолу се люлеят амурчета, още някакви фигурки – приказни герои… Разкошни дипли на полупрозрачни завеси… Сладкиши, аромат на кафе и на древна романтика.
А навън туристите стоят на опашки, за да седнат в поредното корабче. Присъединяваме се към тях на река Мойка. Вярно е, че не се чака много. Билет, сигнал за тръгване, предупреждение да не се изправяме, когато минаваме под мостовете, защото някои са ниски, и започва друга приказка. Екскурзоводката не млъква нито за секунда и трябва да призная, че има какво да разказва, да показва, да напомня. Иска ти се да видиш всичко, да запомниш всичко, но как като в същото време искаш и да снимаш всичко.
На другия ден, и на следващия, и през всички, докато сме тук, ще минаваме по колкото можем от тези места вече пеш и пак ще снимаме и ще оставаме без дъх от изумление… Ермитажа, Дворцовият площад, Лятната градина, Петропавловската крепост, Руският музей, Музейният комплекс на Пушкин, учебни заведения, в които са се обучавали децата на руските дворяни, съвременни вузове, банки, научни учреждения… Паметникът на Петър Първи, издигнат от Екатерина Велика, и превърнал се в символ на града… Другият Петър – все царят, но изобразен като строител на плавателен съд, Адмиралтейството, Исакиевският събор, Марсово поле, крайцерът „Аврора”… Градът с обич съхранява историческото си наследство.

Особено място е Летният дворец на руските царе в Петерхоф. Златен е във всякакъв смисъл – заради многото злато и заради невероятната прелест и елегантност. Няколко фонтана с прекрасни скулптурни фигури, с кръгли езерца са разположени още на входа и превземат сетивата ти тутакси. Но какво те очаква после! Блясък и изящни водни струи с различна сила, с различна височина, с различна форма. Вода, която тече безспирно, уж свободно, но в необикновена хармония. Някаква жива картина, създадена с размах от гениален автор… Усещаш се без дъх, без думи, без мисъл – единствено съзерцанието ти остава. Бягаш за малко в зеленината на парка, сядаш край брега на сивото в този ден Балтийско море… За да можеш после да поемеш още красота. Защото и самият парк е пълен с нея. Фонтан след фонтан с невероятни форми, със скулптурни фигури, с чара на свеж разкош. Няма любителски изпълнения или намек за случайно техническо хрумване. Тук всяко нещо е най-първо изкуство и после – всичко останало. Затова те очарова и превзема напълно, въпреки многобройната публика.
Както съобщава официалната литература, от 1989 г. централната част на Петербург и неговите крайградски дворцови ансамбли – почти 40 комплекса, включващи около 4 хиляди паметници на културата и архитектурата, са обявени от ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство.

Надежда Георгиева
Снимки: Геннадий Маклаков