Имейли от Петербург – Откъде идват добрите маниери

„Архитектурно-художествените комплекси на Петербург и неговите предградия очароват, даряват естетическа наслада и способстват за възпитание на добри маниери и норми на поведение”. С тези думи в един справочник се съгласявам мигновено. Може би точно това не успявах да изразя, да формулирам. Но то се усеща в атмосферата навсякъде.
Ето например театралните каси на оживени градски кръстовища. Толкова е мило! Кръгли будки или помещения в сгради, където са събрани афиши от многобройните културни събития в града. Тук можеш да си купиш билет (не че не можеш да си го поръчаш по интернет, но „на живо” е, как да кажа, по-вълнуващо) за избрана проява – стига да има. Да има билети имам предвид. А културни събития – в изобилие! Ние не успяваме да попаднем на концерт на Олег Погудин, който е известен изпълнител на руски романси. Затова пък присъстваме на заключителния етап от десетдневния международен фестивал-конкурс „Три века класически романс”. Посветен на забележителния руски учен проф. Наталия Бехтерева и организиран в Дворцовата певческа капела – отново блясък, разкош, злато… А изпълнителите – млади хора от различни страни.
Друг малък щрих от културата на града: на спирките на градския транспорт, във вагоните на метрото, могат да се видят неголеми табла с женски портрет и покана: „Хайде да говорим като петербургчани”. Отдолу са изредени различни думи с ударенията им и понякога се обяснява използването им. Най-често това са близки по буквен състав думи, но с различно значение. Инициативата е на Съвета по култура на речта (!) към губернатора на Петербург, а жената на снимката е проф. Вербицкая, автор на много речници за правоговор.

Ами такъв факт? Книжарница, която работи 24 часа! Никога не съм си мислила, че това е възможно. Или необходимо. Ресторант, бар, магазин за алкохол и цигари, за храни – да. Ама… В Петербург има такава книжарница. Тя е част от верига, наречена „Буквоед” (т. е. хранещ се с букви) и предлага литература от всякакъв род, на всякаква тематика, за малки и големи, както популярни издания, така и научни разработки и учебници. Има и книжки във формат „фейсбук”: класика или нашумели заглавия, красиво оформени с размери около 9/13 см. В сградата – не се наемам да кажа дори колко са залите, има и кафене. Там тихичко можеш да си почетеш, стига да няма някое литературно събитие. Но това става обикновено вечер. А в останалото време: моля, хранете се до насита с буквите на любимата ви книга!
Усеща се, че в този град ценят красотата на езика, защото надписите на магазини и заведения и рекламите са привлекателни, остроумни, с такт, понякога с хумор. „Две пръчици” – така се наричат тук китайските ресторанти. „Вдясно нож, вляво вилица” също е ресторант. „О кей” е разкошен магазин за компютри, телефони и аксесоари към тях. „Е.Д.А.” е просто „еда” (храна). Има верига магазини „Игровед”, т. е. който е познавач, знае игрите. А вътре залите са разделени по възрастови групи и предлагат не просто играчки, а игри, които развиват мисленето на децата.
В кафене те канят (буквално) „да се занимаваш” с кафе. Как? Много просто. Абонираш се и можеш да вземаш 10-15 кафета на ден с отстъпка до 40 процента. Защо са ти толкова кафета? Ами например за офиса. Или за гости, или за каквото ти потрябват.
Интересно е да вървиш и да четеш, да гадаеш и – да надникнеш, за да провериш какво точно се случва зад табелата.

И пак ще се върна в метрото. За разлика от софийското, тук мъжки глас съобщава спирките. И отвреме-навреме любезно напомня: уважаеми пътници, отстъпвайте място на бременните, на хората с деца и на възрастните… Дали това напомняне омръзва? Може би. Но то ти подсказва как е желателно да се държиш, какво е общественото мнение. И, трябва да отбележа, младите наистина не се правят на разсеяни – стават и отстъпват място.
„Всички пристигащи в Петербург чувстват продължителната сила на неговата визуална, при това главно сътворена от човешка ръка, красота. Чувстват радостта от естетическото удоволствие и как настроението им става по-добро”. И тези думи са цитат – от пътеводител. Те са синхронни с това, което изпитвам още при първата среща с този град. Почуда и възхищение! Усещане за нещо действително прекрасно, което те заобикаля и те прави част от себе си – също както един красив залез, един висок планински връх, една разплискана морска вълна… Виждането е не просто гледане, то е докосване, съпреживяване, емоция, следа в сърцето и в паметта…

Надежда Георгиева
Снимки: Геннадий Маклаков