Ще почетем ли подобаващо паметта на самоковските опълченци?

На 20 април 2011 г. и на 7 март 2013 г. отправих писмени предложения до Общинския съвет и кмета за изграждане на мемориал на опълченците от Самоков, които са повече от 80 души. Освен това три пъти на заседания на предишния и сегашния съвет съм приканвал народните избраници да подработят и гласуват решение за изпълнение на желанието на самоковци на подобаващо място в центъра на града да има такъв паметен знак.
Знак – израз на синовна признателност към подвига и саможертвата на нашите предци пред олтара на свободата, който да напомня на нас и на бъдещите поколения, че ако и с тяхна помощ не беше възкресена българската държавност, сега нямаше да има нито българска община Самоков, нито общински съвет с народни избраници българи.
От никаквата на практика реакция на общинският елит може да се заключи, че не е много по вкуса му да се подхранват патриотизмът и законната гордост на жителите на града от факта, че толкова много наши съграждани са дейни участници в изключително важното за съдбата на българщината събитие – Руско–турската освободителна война 1877–1878 г.
В същото време сме свидетели как угоднически се хвърлят толкова много усилия от страна на общинските структури и се ангажира крупен финансов ресурс, за да се твори на около 15 км западно от Самоков история, базирана на доста съмнителни факти и находки, с цел създаване на всяка цена и от нищото на един помпозен център за поклоннически и друг вид туризъм.
Напоследък с показна щедрост се вложиха десетки хиляди левове народна пара за максимално обгрижване и разкрасяване на Голямата чешма – маркер на отоманската власт за важния й административен център Самоков (същата чешма – едно към едно, има в Одрин, и пак такава, но по-голяма – около едно към две – в Истанбул – Цариград), която един умник предложи, а колективен орган прие да бъде централен елемент от… герба на свободния вече повече от 130 години наш град. Хералдиката има доста строги правила и закони, но при нас тя е приложена по подчертано циничен и странен начин, за да се помнят “приятните” години на робството.
Видях се принуден в изказването си на заседанието на Общинския съвет на 24 юли т. г. да подканя за пореден път съветниците и представителите на общинската администрация да предприемат необходимите действия, за да може да се реализира предложението за изграждане на скромен опълченски мемориал вляво от паметника на Чакър войвода или вдясно от пътеката към южния вход на читалище-паметник „Отец Паисий”.

На 12 август депозирах на вниманието на кмета г-н Георгиев и в приемното му време обсъдихме с него моето предложение във връзка с изграждането на мемориала да бъде създаден обществен съвет, работещ под патронажа на кмета, в чийто състав да влизат представител на общинската администрация, както и достатъчен брой подкрепящи идеята общественици, потомци на опълченци и специалисти. В предложението изразих надежда, че и трите местни печатни органа за масово осведомяване няма да откажат подкрепа на начинанието.
Поради изразен скептицизъм от някои хора и съмнения относно мащаба на подкрепата на това начинание от страна на гражданството е пусната подписка на гражданите от общината (включително и учениците), подкрепящи отлежаващото вече толкова време на вниманието на общинските власти предложение. Периодично кметът на общината и председателката на Общинския съвет ще бъдат информирани за броя на изразилите съпричастност към идеята.
С оглед максимално възможното уточняване на броя и имената на опълченците се обръщам с настоятелна молба към всички граждани и специално към членовете и потомците на фамилиите Турлакови, Макатеви, Бутилови, Болашъкови, Маджарови, Лалови, Латеви, Бибини, Францалийски, Чичанови, Чавдарови, Чакалови, Чапкънови и други, разполагащи с достоверна информация за участниците в опълчението – биографични данни, фотографии, сведения за удостояване с награди и т. н., да я споделят с автора и бъдещия обществен съвет. Важно пояснение – реликви, документи и фотографии няма да се предоставят на автора и обществения съвет, а само може да се показват за удостоверяване и доказателство, но си остават собственост на приносителите им.
През последните дни благодарение на съдействието на г-жа Мария Костова, семейство Чангърови и г-жа Д. Паскалева се установи, че списъкът на опълченците следва да се допълни с още двама – Стоян Костов Христов и Георги Бубреков.
За сведение на гражданите искам да отбележа, че паметници на опълченците са изградени в София, Ямболско и на други места. През 2007 г. на участниците в българското опълчение от целия Видински край – около 130 човека, в центъра на града е издигнат красив паметник (вж. на електронната страница на Община Видин). А ние за нашите над 80 герои от Самоков какво имаме? Къде можем да се поклоним, да поднесем цвете или венец в знак на признателност?

Бойчо Стамболийски