Самоковци в сърцето на Родопа планина

Членовете на клуба на ветераните-туристи в Самоков отдавна бяха планирали екскурзия до Кръстова гора. Ето, че денят идва. Рано сутринта групата се събира пред супермаркет „Била” в трепетно очакване. Микробусите идват навреме и всички бързо заемат местата си. Потегляме. Шофьорите са опитни и пътуването тръгва като по вода.
След една-две спирки за отмора и кафе се отправяме към Асеновград. Спираме направо пред забележителната църква „Света Богородица Благовещение”. Бързо откриваме иконата на св. Богородица с рибката, светената вода и всички се докосват до тази забележителност. Някои си вземат вода, други се измиват, палят свещи. Оставаме с приятното усещане за лекота и отдаденост към Богородица.
Водачите на автобусите неведнъж са минавали по този маршрут. Насочват ни към добро заведение за лек обяд и пътуването продължава.
Очаква ни старинната Асенова крепост. Бързо стигаме до нея. Обновена и реставрирана по европейска програма, тя ни посреща в хубавия слънчев ден. Има много туристи като нас – едни се качват нагоре, други слизат надолу. Правим снимки кой къде види…
Мястото на Асеновата крепост е забележително. Не случайно още византийците са имали крепост, пазителка на прохода към Бяло море. После идва времето на цар Иван Асен II, който заема и укрепва стратегическото място. Изгражда и църква, реставрирана сполучливо сега. Направени са стъпала и парапети до най-високата част на скалата. Гледката оттам е забележителна във всяка посока. Вижда се и самият Асеновград. Фотоапаратите щракат безспир и запечатват великолепните панорами и невероятното усещане от величието на България.

Слизаме и се насочваме по указателната табела към параклиса „Св. Атанасий”. Тук околността изобилства от черкви и параклиси. Посочените 300 метра до параклиса ни се виждат поне километър. Жегата вече напомня, че сме в Южна България. Стигаме до параклиса, добре спретнат и уреден, но без вода. Има табела, указваща, че се събират дарения за прокарване на водопровод, като даренията могат да бъдат дадени и с личен труд. Наблизо виждаме млад човек, който продължава изкопаването на канала като дарение. Малко неочаквана за нас е такава похвална постъпка и то в днешно време. Радваме се, че има и добри хора в България. Дай Боже да ги има повече в бъдеще!
Слизаме надолу до микробусите и потегляме към светинята на Родопите – Бачковският манастир. Всеки от нас е ходил много пъти там, но никой не пропуска да се помоли пред Чудотворната икона на св. Богородица, да запали свещи, да отдъхне сред хладината на тази обител. Отново снимки запечатват за спомен посещението. Набързо обикаляме сергиите от двете страни на пътя до манастира; кой си купува нещо за спомен, кой хапва или пийва нещо за освежаване и се връщаме към колите. Очаква ни пътят към Кръстова гора.
Кръстова гора е крайната цел на екскурзията. Пътят до това свещено място не е лек. Въобще пътищата в Родопите са трудни, но това няма значение, когато знаеш за къде си тръгнал… Донякъде пътят е по-приличен и широк, но след гр. Лъки рязко се стеснява и правите участъци просто изчезват. Следват само завой след завой. Но пък гледките, които се откриват, са величествени. Страхотни панорами от двете страни, дълбоки пропасти те карат да изтръпваш на моменти.
Минаваме и през село Югово, построено като Велико Търново – амфитеатрално, но обърнато изцяло на юг. Знаели са нашите предци как и къде да строят, влагали са душа в къщите си и в избора на селищата си. Покрай гр. Лъки се виждат някакви останки с неясно предназначение, явно от мините по този край. Сега и тях ги няма в повечето случаи…
Продължаваме нагоре и все нагоре, по хребетите на Родопа планина, до нейното сърце. Пътят непрекъснато се стеснява, завоите стават със страхотна денивелация и обръщат непрекъснато посоката на движение на 360 градуса. Страшничко е, но водачите ни са изключително внимателни. Наслаждаваме се на гледките и на изобилието на параклиси и даже църкви по върховете и на други места.

По пътя непрекъснато се виждат чешми, изградени от майстори с лични средства. Това е просто задължително в Родопите. Има хора, изградили през живота си десетки чешми. Вярва се, че като построиш чешма и направиш добро за пътника, без да знаеш кой е той, доброто се връща и при тебе… Как забравяме в днешно време тези древни заръки на предците ни!
Ето, че след нелекото пътуване виждаме арката на Святото място – Кръстова гора. Вдясно е старата църква, построена някога, но как на това трудно достъпно място е станало това, само самите строители си знаят! Явно с много вяра и упование в душите…
Вляво е новата църква – величествена, с широко стълбище към нея. Веднага се отправяме натам. Палим свещи, докосваме се до парченцето от Светия кръст, всеки отправя молбата си за здраве и спасение. Пълно е с хора – здрави, болни, търсещи утеха и изцеление. Десетки и десетки коли и автобуси са заели паркинга, много са паркирали нагоре по склона, на по-равни места.
Тръгваме да обиколим 12-те параклиса зад църквата и до достигнем до Кръста. Опашка се е извила от чакащи пред Кръста, всеки с молбата си към Господ. И ние на своя ред. Палим свещи, всеки оставя лептата си…
Тръгваме да си търсим места за настаняване и нощувка. Има хотел на достъпни цени, някои пък си носим спални чували, одеяла. Всеки е помислил как ще присъства на среднощната служба и как ще изкара нощта.
Наближава 11 ч. вечерта. Невероятен камбанен звън оглася околността и приканва към служението. Високоговорители озвучават наоколо хълмовете. Започва службата. Млади свещеници с хубави гласове я водят. Усещането е страхотно… В сърцето на Родопа планина да присъстваш на служба!
Накрая постепенно околността утихва. Огньове горят до късно. Хората се прибират по палатки, спални чували и кой където намери. Така, докато се развидели.
…Още е сумрак и не се е сипнала зората, а хората отново тръгват към църквата, Кръста и аязмото за светена вода. Каква надежда излъчват лицата им!…
Ние пък се събираме около микробусите в очакване да потеглим обратно. Някои са поизморени, но всички са доволни от допира с това свещено място.
По обратния път отново стигаме до Асеновград и спираме за закуска в хубава сладкарница. След това продължаваме за Самоков. По пътя се отбиваме да си купим пресни плодове и зеленчуци от самите производители.
Освежени и обогатени духовно се прибираме по домовете си. Пожелаваме си единодушно отново такива екскурзии!

София Сотирова