Младата майсторка на бижута Николина Георгиева: „Имам поръчки чак за Тайланд…“

Нашата млада съгражданка Николина Георгиева уреди в общинската библиотека „Паисий Хилендарски” поредната си изложба-базар на ръчно изработени бижута. Тя представя най-различни украшения, подходящи за всяка жена – колиета, гривни, обеци, включително и комплекти. Бижутата са изработени от минерали /яспис, унакит, авантюрин, ахат и др./, полимерна глина, дървени, метални, керамични и текстилни елементи, велур и са в различни форми и големини, а някои от накитите пък са в характерен етно стил. Стилните украшения могат да паснат идеално на всякакви предпочитания, а цените им са символични. Изложбата-базар ще продължи до 26 септември.
Разговаряхме с младата авторка на творбите в последните мигове от ваканцията й в Самоков. Разберете какво я вдъхновява, научете повече за живота в Шотландия, където наскоро Георгиева се дипломира, и вижте накъде смята да поеме сега.

– Здравей, Нина, как успяваш да намериш време за творчество?
– Ежедневието ми в Единбург бе доста напрегнато, но някак си успявах да вмъкна тези занимания между всичко останало – след дълъг и изморителен ден в университета, преди или след работа, като по този начин дори си и почивах. Имала ли съм свободно време, моментално „открадвам” няколко минути да свърша нещо – поне основа да направя, да лакирам някоя част и т. н. Впоследствие довършвам бижуто. Така, на моменти, стават нещата.
– Имаш ли нужда от муза, стимул?
– Аз съм такъв човек, че във всеки момент може да ми хрумне идея. Това се случва дори и когато се разхождам из града. Например като видя мотив на дреха или определено съчетание на цветове, в главата ми се зараждат множество идеи. В такъв случай си водя бележки в тефтерчето, което винаги нося със себе си. Впоследствие купувам необходимите материали и започвам да реализирам проекта.
– Какво ти дава творчеството?
– За мен истинският творчески процес настъпва тогава, когато въображението на човек се отпусне, когато сядаш с идеята да направиш нещо конкретно, но в процеса на изработването се получава съвсем различен резултат. Тук е особено важно въображението да не ограничи този процес и да го остави да се доразвие. Така поддържам постоянно и моя интерес към приложното изкуство.
– А кой материал ти е любим при изготвянето на бижутата?
– Полимерната глина, защото тя позволява различни комбинации и смесвания на цветовете. Много обичам да изпробвам нови неща – постоянно променям продукта, добавям по нещо и по този начин всяка бройка става уникална, а пък аз изпитвам истинско удоволствие.
А случи ли се да не творя известно време, ръцете ме сърбят.

– Как започна всичко?
– Посещавала съм школа по рисуване в Самоков преди години и обикнах тази дейност, дори рисувах по платове, съдове и т. н. От там се насочих към бижутата. Всъщност и сега много обичам да рисувам върху бижутата и често правя това преди да си легна, за да може боята да изсъхне. От първия модел още се опитвам да ги правя сама, не подражавам на никого, защото си мисля, че няма да изпитам същото удовлетворение.
– Все пак помага ли ти някой?
– В последните няколко години дейността ми се разви доста и дойде момент, в който мама започна да ми помага. Покрай мен, като вижда ентусиазма ми, тя също се учи и на различни техники. За мен е важна обаче и чисто моралната й подкрепа, да знам, че тя винаги ще бъде до мен.
Миналата година в Единбург се проведе голям фестивал на занаятите, в който участие взеха приложници, театрали, артисти, музиканти и пр., а населението на града по това време се увеличи двойно. Аз участвах в базара за приложни изкуства и имах голяма къщичка-магазин. Тогава мама дойде и цял месец продавахме заедно. От този момент дейността ни започна да се разширява и към магазини и галерии. Започнаха и поръчките, включително и поръчка за обеци за Тайланд.
В Пловдив, където учи сестра ми, също продаваме в няколко магазина, а майка се занимава с организационните въпроси.
– Правила ли си изложби в Шотландия, как се приемат твоите творения на острова?
– В Шотландия имат съсловие на приложниците и всеки уикенд организират базари в различни градове. Там се събират майстори на стъклописа, дърворезбари, текстилни специалисти, фотографи, майстори-шивачи… Задължително условие е обаче изделията да са ръчно изработени. От началото на тази година се включих активно в тези базари и може би имам над 20 участия.
– Как могат хората да се свържат с теб и да се снабдят с твое изделие?
– Имам профил в сайта OLX.bg – Nina_and_Ina, където желаещите могат да разгледат мои изделия. Може да ми пишат и на e-mail: [email protected], както и да се свържат с мен във фейсбук страницата Nina&Ina Handmade Jewellery.
– Как протича животът в Шотландия, каква е душата на шотландеца?
– Начинът на живот е различен от тук и това определя културата и отношението им едни към други. Шотландците са много приятелски настроени, мили и любезни и аз лично усещам топлота от тях. Винаги ми е било приятно да общувам с местните хора, защото ме привлича шотландският манталитет.
– Какво е отношението на шотландците към българите и изобщо към чужденците?
– Нормите са им такива, че толерантността е издигната на много високо ниво, изключително са внимателни в това отношение. Всеки съзнателно се стреми да не обиди някого и това е ясно изразено. Още повече, че в Единбург има четири университета, в които се учат студенти от цял свят и хората се чувстват щастливи и освободени. Вежливото отношение е вкоренено в тях, превърнало се е в норма на общуването и никой не си позволява разни подхвърляния.
– Имаш ли приятели от България на Албиона?
– Да, тук има и организирано общество на българите, създаден е инициативен комитет. Събираме се за националните празници, лятото излизаме на излети, организираме т. нар. български вечери. Като цяло има много българи в Единбург и често се случва да се чуе родна реч по улиците на града. Повечето от нашите сънародници там са студенти, които пък най-често следват компютърни и математически специалности и непременно са сред отличниците.
– Имаш ли идеи и планове занапред?
– През юли завърших магистратура по бизнес мениджмънт и сега е време за нов етап в живота ми. Тъй като учих в немска паралелка в гимназия „Константин Фотинов” в Самоков и винаги съм обичала немския език и култура, смятам да опитам късмета си в Германия. Мечтала съм си в някакъв момент да се озова в тази страна и предстои това да стане реалност.
В началото ще изкарам интензивен курс по немски, защото на практика пет години не съм практикувала езика и малко или много нещата се забравят. Надявам се бързо да си опресня знанията, за да мога да се занимавам с езика както професионално, така и да общувам свободно.
Предстои ми интересно и различно изживяване, а аз обичам тъкмо това – да ми се случват интензивно разнообразни неща. Не обичам да стоя на едно място и си мисля, че Германия ще задоволи любопитството и интереса ми към нови преживявания.
– А ще продължиш ли да твориш?
– Разбира се! Заредила съм куфара с материали и продължавам. Тепърва ще разучавам немския пазар, но с удоволствие бих разширила дейността си и там.