Защо е тая чуждомания?

В последно време и телевизиите, и другите медии се чудят как да ни поднасят чужди думи и текстове. А българският език не е беден нито откъм речников фонд, нито по речников състав.
Просто много от думите ни не могат да се преведат на чужди езици, защото в някои от тях се влагат по два, че и по три смисъла, в зависимост от изговора и ударението. С това искам да кажа, че нашият език не отстъпва по достойнство на другите и трябва да пазим неговата чистота.
Развитието на техническият прогрес поражда много термини, за които няма съответна българска дума. Такива думи могат да се приемат, но трябва да се подчиняват на нашите граматични закони – морфологически и фонетични. Така те се усвояват по-добре от хората. Иначе се получават недоразумения. Обикновеният човек може и да не разбере значението на чуждата дума и затова трябва да се борави в този смисъл по-внимателно.
Чистотата на езика е важно, сериозно дело. Това, разбира се, не означава, че трябва да сме пуристи като акад. Александър Балан, осмян от поета Христо Смирненски. Такова чистене не е нужно, защото се отива в другата крайност.
Да вземем думата ваучер. Отиваш при общински служител и той ти казва да му дадеш ваучер за собственост на даден имот. С това иска да покаже колко е грамотен, колко е пораснал в усвояването на чуждите думи. Не може да ти каже да му дадеш документ или нотариален акт. Ваучер, та ваучер – иди се оправяй…
Хайде, за такива люде можеш да махнеш с ръка и да кажеш – това са научили, това казват и показват. Има обаче и хора с висше образование, които безразборно употребяват например английски думи, без да се интересуват дали партньорът отсреща разбира какво му се говори. „Болни” в тази насока са някои доктори, инженери, компютърни специалисти и пр.
Спортните коментатори много обичат думата плейофи – сякаш с нея са се родили. Не могат ли да кажат състезание, квалификация? Но нали трябва да е нещо по-необичайно, по-така…
И не става въпрос само за тази дума, а и за много други.
И никоя институция не се смущава от това. Навярно се очаква от само себе си някои думи да отпаднат, а други да останат.
Тази тенденция не е толкова смущаваща, когато се среща сред хора от народа. Смущаващо е, когато се поддържа от държавни институции и от медии.
Налага се и думата омбудсман. Защо? Толкова ли си нямаме наша дума за тази длъжност? В случая необичайно за българския език се натрупват съгласни звуци. Не може ли да се каже защитник? Или посредник? Какво лошо има в това!?
Или сме свикнали да се прекланяме пред чуждите езици. Сами се унижаваме.
Сещам се за един шопски виц. Митре пита Гьоре:
– Гьоре, що е това онлайн?
– А бе, Митре, он си е он, а другото го знаеш…
Хуморът на шопите е точен, но вземаме ли си поука? В тв рекламите често чуваме: „Уау”. Добре е да пратят хората от тези екипи в столицата на Непал – Катманду. Там, като кажеш на маймуните „тю-тю”, те изговарят много по-добре тези звуци. Пожелавам на тези хора приятно пътуване…
Дали ще се научим да пазим хубавия си български език и българското, не знам.

Стоян Харизанов