В края на септември в троянското село Орешака от 22 години се провежда Панаир на народните занаяти. Има и постоянна експозиция. От две години в рамките на панаира се провежда и празникът на традиционната за района сливова ракия. Тази година пък заедно с националния празник на независимостта събитието е тридневно.
Удивително е колко много гости от цялата страна проявиха интерес – и организирани групи /като нашата – с туристическа агенция „Конкордия”/, и със самостоятелен превоз. Имаше още много самоковци със собствени коли.
Хората имат нужда от празници – такива истински, български, като старите панаири. Въпреки делничните неволи – с родителите, децата и внуците. Първо в близкия Троянски манастир да се поклонят и да запалят свещ пред Чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица”, а след това да се повеселят от душа.
Домакините на празника посрещаха всеки с чашка ароматна троянска ракия. След това духовият оркестър и мажоретките накараха всеки да се хване на общото хоро.
Игуменът на манастира епископ Сионий, кметовете на града и село Орешака поздравиха всички и им пожелаха заедно с местното питие да изпитат и истинската радост от живота. А на госта – кмета на побратимения сръбски град Бела паланка /където правят ракия от круши и дюли/ предложиха състезание с дегустация.
Програмата с местни фолклорни състави, водена от Катерина Евро, съпровождаше гостите край щандовете на местните майстори-занаятчии. Вареше се прочутата ракия, не се забравяха местните специалитети – мезета, пестил, качамак, шипковско /от близкото село Шипково/ сватбено жито.
Постоянната експозиция откри палатите си за чудесата на майсторите от всички краища на България – и за писаните добруджански каруци /възпети от Йордан Йовков/, и за греещите котленски и чипровски килими, за великолепната дърворезба и керамика, за приказните шевици.
Самоков бе представен от килимите на някогашния килимарски цех и, разбира се, със стенописите на Захарий Зограф в манастира.
Следобед тържествата продължиха в самия Троян с веселие и сувенирни щандове на площада и главната улица, пред музея на народните занаяти /в Троян има и професионално училище за приложни изкуства/, сред незабравима атмосфера, усмихнати хора и аромата на старите традиционни панаири.
И си мислиш – каква богата душевност и сила има този наш народ, надмогнал толкова трудности в историята си и намерил усмивка над всяка беда, запазил родината си. А от стените на автобусната спирка пред Троянския манастир пък те гледа нарисуван дар от местен художник – портретът на Апостола Васил Левски и две странички от неговия бележник…
Антония Бояджиева
+ There are no comments
Add yours