Загубим ли езика си, изчезваме като народ

Изказвам най-сърдечна благодарност на Общинския съвет за удостояването ми със златния почетен знак на Самоков по случай Деня на народните будители 1 ноември и за принос в развитието на духовния живот на Самоковска община.
Денят на народните будители е повод да си спомним и почетем великите български възрожденци, просветители и революционери. Миналото на България изобилства от дейността на плеяда духовници, неуморни книжовници, общественици и борци за свободата, работили не за лични облаги, а в името на своята родина. Тези светли имена превърнаха България в държава на духа. И всички те бяха вдъхновени от повика на един буден светогорски монах – Паисий Хилендарски.
Два реда не ни е оставил той за себе си, какво е мислел, на какво се е радвал… Докато пишел историята, имал силно главоболие и едновременно с това страдал от стомах. Но е бил обладан от една велика идея, която ще го накара да разнася историята си от село на село и от град на град, за да се преписва от малкото тогава грамотни хора. Трябва да е бил буен и дързък. Почеркът на историята му издава човек със силна ръка и твърд характер.
Самоков е щастлив град, защото тук са родени и работили редица бележити възрожденци – народни будители. С голяма сила блестят имената и подвизите на св. Симеон Самоковски, Паисий Хилендарски, Константин Фотинов, Христо Димитров Зограф, братята Димитър и Захарий Зограф, Никола Образописов, Никола Карастоянов, митрополит Авксентий Велешки и редица други просветители и борци за духовна свобода. Тук са намерили добри условия за работа и народните будители Йосиф Брадати и Неофит Рилски.
Да опазваме миналото на родния край е наш морален дълг пред самите нас и пред потомците. Миналото възпитава чувство на отговорност пред родината. Паметта е нашето богатство. Ако не са корените, които ни свързват с родния край, щяхме да приличаме на степно растение, гонено от вятъра.
Самоковският поет Иван Йончев преди десетилетия възкликна: „Деца на роден край, от близо и далеч, пазете си земите”. Днес ние със същата тревога можем да перифразираме: „Деца на роден край, от близо и далеч, пазете си езика”. Езикът е най-голямото ни духовно богатство и онази спойка, която ни обединява и свързва като народ. Един народ загуби ли езика си, изчезва.

Георги Захов