Световната финансова криза

По материали от немския периодичен печат
Специално за “Приятел”

Александър Кондоферски
Мюнхен

Актуалните теми на българина през току-що отминалата година бяха всеобщото обедняване, катастрофата от Фукушима, арабските революции – без резултат до момента, природните катастрофи, убийствата на Бин Ладен и Кадафи, както и световната финансова криза.
Откакто свят светува, съществуват богати и бедни държави, богати и бедни хора. За всичко съществуващо под слънцето важат три изтъркани от употреба думи: раждане, развитие и упадък. Колкото и да са изкривени – както теориите, така и доказателствата за произход и история на живите организми и на човечеството, тези три стадия са задължителни. Въпреки своето многообразие, те се подчиняват на еднообразен природен закон.
Да си припомним сегашните дадености на световната финансова криза с незначителни закръгления и отклонения. В момента – на връх новата 2012 г., човечеството е задлъжняло някому с кръгли 48 билиона евро. Който е забравил какво означава билион по математика – 48 хил. милиарда евро!
Класацията се води от САЩ с 10 050 млрд. Следват Япония с 9850, Германия с 2080, Италия с 1850, Бразилия с 1830, Франция с 1600, Великобритания с 1400, Индия с 900, Китай с 800, Испания с 650, Канада с 620, Гърция гони 500 млрд.
От Втората световна война насам светът не е задлъжнявал с такова темпо и с такава гигантска сума някому. Икономическата стабилност стои под въпрос. Дяволската спирала на нови дългове набира скорост и придобива брутална дименсия. В същото време човечеството притежава около 10 пъти повече богатства и натрупвания, отколкото дългове. Новият икономически змей – Китай, е раздал заеми няколко пъти повече от това, което е взел назаем.
“Световното богатство е една константа…”, е казал преди много години геният Карл Маркс. Това световно богатство се подчинява на принципа на скачените съдове. Подчинява се и на времето и задължително преминава от едни ръце в други. Едни интереси надделяват над други. Групировки от хора без закон и морал ограбват милиарди от себеподобните си, “който пари обича, на пари няма да се насити”, е казано в Книгата на книгите.
Пред най-мощната икономическа групировка – Европейската общност, предстои най-трудното досега. През идващите години тя трябва да се докаже и да предотврати евентуално разпадане. Еврото трябва да утвърди своята жизненост и стабилност, така че евроскептиците да занемеят. Отказ от него би върнал Европа десетки години назад и би донесъл още повече загуби и щети на досегашните 27 участнички, между които е и нашата България. С изключение на Швейцария няма държава, която да не дължи милиарди някому. Следва законен въпрос: Пред кого са натрупали държавите дългове?
300 фамилии с официални или измислени имена държат 87 % от световния капитал. Останалата малка част се намира в ръцете на 7-милиардното земно население. Световен заемодател е тази група чрез Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската банка, както и конгломерат от банки и всевъзможни финансови групировки. Други източници на заем са собствените вътрешни фондове на отделните държави: за здравеопазване, пенсионен фонд, средства за наука и образование, за борба с природни бедствия и катастрофи, за нови технологии и развитие, държавен резерви т. н.
Има държави с напълно опустошени пенсионни фондове, други пък с направените си дългове осъждат на бедност деца и внуци… САЩ правят огромни разходи за нови войни и въоръжаване. Никой не е наясно откъде се взимат тези пари, от кои фондове…
х х х
Нека се върнем към финансовите проблеми на Европейската общност. За по-голяма прегледност бихме могли да сравним страните-членки като 27 отделни фирми с вътрешно управление. Над тях стои общото управление, чийто шеф е Хосе Мануел Барозу. Засега това управление не показва гъвкавост, не отчита народопсихологията на отделните “фирми” и демонстрира тромавост, закостенялост, бюрократизъм. Макар че Барозу показа качества на отличен въжеиграч…
Само няколко “фирми” от тази общност се справят отлично или много добре: Германия, Франция, Холандия, Финландия, Австрия, Люксембург. Последните две страни са джуджета, но джуджета-отличници. Донякъде това важи и за “фирмата” Белгия. Лихтенщайн и Монако са без стопанско значение поради това, че са мини държави. Всички останали, начело с Италия и Испания, се задъхват, боксуват и губят финансов имидж.
Гърция се оказа “Троянски кон” в ЕС с натрупани 500 млрд. евро през последните 30 години. Без помощта на “защитен чадър” от ЕС страната не е в състояние да изплаща лихвите, камо ли да връща заеми. Бъдещето на деца и внуци се очертава солено като моретата, които мият бреговете на прекрасните гръцки острови и територии от континента…
Класификацията на Гърция като фалирал длъжник от световните имидж агенции доведе до трескаво преосмисляне на финансовите критерии при членството в общността. Гърция е джудже – 2,5 % от мощността на европейската икономика. Само гигантът “Сименс” произвежда брутен продукт три пъти по-висок от този на южната ни съседка. Гърция обаче предизвика ефекта на доминото, защото по нейните стъпки вървят Португалия, Испания, евентуално гигантът Италия. Става много горещо, ако избухнат Везувий и Етна!
Европа приготви “защитен чадър” от 800 млрд. евро, с които да гарантира за фалиралите Ирландия и Гърция и да подири кандидатите за фалит. Англия в случая се ослушва само. Всъщност Англия всякога е била един остров, не и континентът Европа. Веселякът Силвио Берлускони спешно бе изритан в пенсия, на спокойствие да описва в своите мемоари подвизите си сред нежната част от човечеството. Правителството на Монти обяви строги мерки за икономии, които, между нас казано, е почти невъзможно да бъдат проведени, дори и да ги одобри мафията. Страшна корупция и упадък се крият в една знаменита държава, дала велики творци на света, както и “римското право”…
Италия произвежда все по-малко автомобили, “сивата икономика” расте за сметка на официалната, данъчните постъпления в хазната се свиват и се налагат нови и нови заеми при неизгодни лихви.
Преди около два месеца слабите “фирми” оказаха натиск върху Барозу да задължи Меркел и Саркози /наречени накратко “Меркози”/ да приемат в европейския финансов съюз един вид гаранция, наречена евробонове. Това означава силните ученици, начело с Германия и останалата петорка /за която вече стана дума/, да гарантират новите заеми на слабите ученици. Благодарение на гаранцията тези заеми ще бъдат с много нисък лихвен процент. Така слабите ученици спестяват милиарди. Рискът за Германия и Франция е много голям. Те подпират ЕС в момента с около 400 млрд. евро. С изключително остър тон г-жа Меркел се озъби на г-н Барозу, докато Саркози, хубавецът, ръкопляскаше одобрително. По-малките братя се солидаризираха с Меркел. И така “Меркози” натри носа на Барозу. “Стабилизиращата операция” пропадна и месец по-късно никой вече не си спомня за нея. Бе възприето предложението за промяна на договорите за строга финансова дисциплина, които Брюксел ще контролира ежедневно, дори ежечасно.
х х х
Докато ЕС търси път за спасение и в Брюксел, Берлин, Париж, Виена ври и кипи, в САЩ печатницата работи по 24 часа в денонощието. Пускат се в обръщение все нови и нови долари, милиони, милиарди, билиони… Това са пари без покритие – без да има насреща стоки и услуги, които да могат да гарантират стабилност. През последните три години са напечатани и пуснати в обръщение 2,5 билиона долара. От време на време се прави съответният трик, който да залъже глупаците на света. Курсът на златото пада за известно време спрямо долара, после пак тръгва нагоре. Не се знае точно кога доларът ще се срути изцяло и финансовото цунами ще залее цял свят. Последиците са непредвидими, но граничат с апокалипсис…
Ударът върху Европа ще бъде значително омекотен, ако еврото набере отново стабилност и скорост.
Китай се страхува не по-малко от Европа при евентуален фалит на САЩ. Досега е дал заеми над 3,2 билиона долара. САЩ е № 1 търговски партньор на Китай и ако фалират, ще докарат комбинирано цунами и земетресение от 9-а степен в икономиката на най-многолюдната държава на света. За Китай има в момента две цифри, които респектират и зашеметяват – 10,3 % икономически прираст годишно и увеличение на държавните финансови резерви с 424 % в сравнение с тези отпреди 7 години. Китай завладява света хладнокръвно и методично…
Изследователите на световната финансова конюнктура дават сегашното положение на трите гиганта в резюме по следния начин: САЩ боксува на едно място и удължава агонията, Европа се бори сама със себе си, за да стъпи на крака и да излезе от кризата, Китай е непредвидим във всяко отношение, защото освен позитивни, в китайската икономика протичат безброй негативни процеси. Средностатистическият строителен работник в Китай работи по 12 часа на денонощие за 200 долара месечно и го люлее вятър върху бамбуковото скеле, което се намира между 20-ия и 40-ия етаж средно статистически. Почивка – 10 дни на година. 50 млн. милионери, 1 млрд. пълни бедняци с правата и свободите в България отпреди 50 години – това е Китай днес…
х х х
Какви са изводите от сегашната криза? Основното за една държава е да разполага със солидни финансови резерви. Да води строга фискална политика. Всички държавни дългове с 80, 90, 100 % от брутния вътрешен продукт довеждат до сериозно съмнение относно тяхната възвръщаемост.
Кризата удря както големите, така и малките.
Както богатите, така и бедните.
Богатите – за луксозните им прищевки, което ги води до дискомфорт и изваждане от равновесие, до болест и лудост.
Бедните – ще имат ли възможност да си купуват по-качествена храна, да си позволяват отопление и лекарства, да водят достоен живот?
Действителният “Троянски кон” в ЕС е Англия, която се вълнува само от своите интереси и от тези на САЩ. Най-голям удар за Обединеното кралство е фактът, че Франция и Германия гледат в една посока. Най-после…
Нищо не е сигурно в бъдеще време.
Натоварването на финансистите навсякъде по света е голямо. Само на тях им е ясно, че “корабът потъва нормално”, но продължават да гледат бодро и да се усмихват с усмивката на храбрия войник Швейк…
х х х
Десет дни преди края на 2011 г. Централната европейска банка /ЕЦБ/ раздаде пари на 523 европейски банки. Сумата е внушителна, кръгло 490 млрд. евро – почти половин билион! Кредити с лихвен процент 1,0 и срок 3 години.
От месец насам банките бяха почти спрели да дават кредити. Нещо нормално по време на криза. А че липсата на свежи пари в икономиката води до ледников период е ясно на финансистите. Фирми и частни лица остават като риба на сухо.
Дали този последен ход на ЕЦБ е повод за бурна радост? Експерти предупреждават в общата еуфория: този ход представлява индиректна намеса на Брюксел и поставя под въпрос независимостта на този централен финансов орган. Второ, води до неминуема нова инфлация в цяла Европа. Трето, “спасението” е само за кратко време, до пролетта.
Все пак последната операция на ЕЦБ е значително по-здравословна, отколкото печатането на нови парични знаци – засега американски патент.
Нека да проследим задлъжняването на три големи европейски държави от декември до април 2012 г.: Франция – 178 млрд. евро, Италия – 180 млрд., Испания – 68 млрд. Това са нови заеми със срок на възвръщане 10 години. Цифрите са сериозни, а зад тях стои показател, който е много съществен според експертите.
При какви условия взимат държавите тези заеми, при какъв лихвен процент? В бр. 48 от 28 ноември 2011 г. немското списание “Der Spiegel” посочва в проценти: Италия – 7,1, Испания – 6,6, Белгия – 5,7, Франция – 3,7, Германия – 2,1. При тези лихви не е трудно да се пресметне с каква скорост се увеличават дълговете на тези държави.
Защо тези проценти се различават за всяка държава? Колкото по-стабилна е една икономика, толкова по-благонадеждна е държавата пред кредиторите си. Съответно – поучава заем при по-нисък лихвен процент. Затова Брюксел здраво натискаше Германия и Франция чрез еврофондове да гарантират за цяла Европа. Сега Германия гарантира за почти една трета от всичките дългове. За сравнение: Малта е с 0,1 % /България е вън от класацията за гарантите/.
Гърция не може да взима повече заеми. Ако успее, то е за многогодишен период при над 13 % годишна лихва. Гърците са принудени да забравят бъдеще време за нови кредити.
х х х
Още една новина за току-що изминалата година – 2011-а: Унгария е пред колапс. Нейният финансов имидж е като на фалиралите вече държави в Европа.
Какво ще ни донесе 2012-а година?
Всеки от нас се надява на добри новини. Все пак нормално нека да възприемем, че идват нови инфлация, рецесия и несигурност. Ако се запасяваме днес с нещо, то не бива бързо да се разваля.
Всеки немски данъкоплатец знае, че тази година идва заплащане върху гърба му нови 20 млрд. данъци. Погледнато в личен аспект, от джоба на нашето семейство ще бъдат измъкнати в повече 2500-3000 евро, отколкото за 2011 г. Със сигурност!
И не роптаем срещу правителството на г-жа Меркел. Това го налагат обстоятелствата в момента. Без нас, обикновените хора, без усилията на всички европейски държави, е невъзможно да се измъкнем от капана на кризата. 80 % от немската нация е единодушна по този въпрос. Това не е случайно.
Моралният капитал на г-жа Меркел е много висок. Тя не носи скъпи огърлици на врата си, нито на ръката – часовник “Ролекс”, не отдъхва през почивките в милионерски и милиардерски имения. В чиста кооперация на четвъртия етаж под наем живее с мъжа си в столицата Берлин. По улицата пред сградата по цял ден преминават камиони, леки коли, автобуси и пешеходци. Пазаруването на семейство Меркел е от супермаркет “Кайзер”, откъдето пазарува и средната класа. Обзавеждането на апартамента, гардеробът на Меркел не представляват нищо особено, споделят близките на семейството. Финансовата прозрачност е известна на всеки германец и затова личността на канцлера на Германия не подлежи на съмнение. Както за привържениците, така и за опозицията.
Жените са го доказали вече, че са по-добрата част от човечеството. Дано го докажат и този път, за да спасят семейството, държавата, Европейската общност, света!