Ще се погрижи ли някой за бившата сграда на музикалната школа?

Редакционно

Сградата на бившата музикална школа „Проф. Васил Стоин” към читалище-паметник „Отец Паисий” от години е в трагично състояние – със счупени прозорци и олющена мазилка, с разнебитена и липсваща отчасти ограда, с тръни, храсти и шубраци колкото човешки бой в двора.
Като в някакъв филм на абсурдите над входа все още се мъдри голяма избледняла табела, че това е детската музикална школа „Васил Стоин”.
Повече от ясно е, че големият музикант, наш земляк и забележителен родолюбец не заслужава подобно отношение. А и самата иначе масивна сграда е в централната част на града и се вижда всеки ден не само от мнозина наши съграждани, а и от гости на Самоков от страната и чужбина.
Тук преди години се обучаваха десетки и стотици деца и младежи не само да свирят на акордеон, цигулка и пиано, но и на любов към изкуството и красивото. Сегашната ситуация е просто нелепа.
За сегашната нерадостна съдба на сградата публикувахме в бр. 68 от 12 септември 2014 г. писмо на читател под заглавие „Сградата на музикалната школа не заслужава сегашната си участ”.
Малко по-късно – в бр. 71 на вестника от 23 септември, в рубриката „По следите на публикуваното”, поместихме редакционна бележка под надслов „Бившата сграда на музикалната школа не бива да остава в сегашния си вид”.
От тогава се минаха близо два месеца, но видими промени няма. Хубавата някога къща /зад зданието на полицията/ продължава да е изоставена на произвола на съдбата.
Според някои сведения собственици на сградата са хора, които от десетилетия живеят в Израел. Дългогодишни читалищни дейци си спомнят, че някъде в началото на 90-те години на миналия век самите собственици са предоставили къщата за стопанисване на читалището срещу скромен наем. С течение на времето обаче връзката се е загубила, юристът, който се е занимавал с въпроса, е починал отдавна, поддържането на сградата се е оказало вероятно нерентабилно, а и самите собственици явно са престанали да се интересуват от своя самоковски имот.
Издирването им по обясними причини е трудно, но и самата къща и дворът й не бива да остават повече в сегашния си безобразен вид. Може би общинската администрация трябва да се намеси, за да се открият нейните стопани и да се реши каква ще бъде по-нататъшната й съдба.
На първо време би могло поне да се поправи оградата, да се махне голямата табела /ако трябва, да се постави по-малка, на която с „две думи” да се отбележи каква е била тази сграда/ и да се почисти дворът. Във всеки случай мерки трябва да се предприемат, тъй като сега имотът стои като петно и кръпка на фона на обновяващата се централна част на града ни.