Ученичка учи малки и големи в Мала църква

Знаят ли младите какви са българските, а защо не и местните, обичаи на различни бележити дати? Знаят ли как техните родители, баби и дядовци са посрещали например Бъдни вечер, Коледа? В обществото често се афишира, че „младите нищо не разбират, само седят по кафенетата и пушат“. И в това мнение, разбира се, има резон, то не се е наложило в обществото без причина.
Има обаче и друг тип млади хора, които ценят времето си и се стараят да го оползотворят по най-добрия начин. В тази статия става дума за момиче, което уважава своята родина и иска да запази българщината и българския дух.

x x x

Познаваме се с леля Ани от може би половин година. По-конкретно, от когато започнах да й нося вестници в магазина, в който работеше като продавачка на дрехи. Тя е ведра и разговорлива жена, с която винаги ми е приятно да проведа разговор. Спирките при нея освежаваха двучасовата ми работна разходка и ме караха неусетно да забързвам крачка, когато наближа ул. „Македония“, за да достигна по-бързо до нейното магазинче. Леля Ани ме посрещаше добродушно, повдигаше ми духа и ме окуражаваше.
За съжаление, собственикът на обекта, в който тя работеше, както и много други самоковци, взе решение да се пресели в София и симпатичната жена остана без работа. Лъчезарната й душа и топлият й подход към клиентите обаче не останаха незабелязани и не след дълго тя се впусна, по молба на друг стопанин на магазин за дрехи, в ново приключение. Вестникарските ни срещи с нея се прекратиха, тъй като друг симпатичен младеж – Калин, пое тази дейност, в която се справя повече от отлично. Вижданията ни с леля Ани вече са приятелски!

x x x

Преди седмица-две леля Ани ми каза, че в нейното село – Мала църква, младо момиче се е захванало с организацията на коледен концерт. Става ми интересно и след кратък разказ за дейностите му и уточняване на датите и часовете за репетиции решавам, че въпросното момиче би могло да бъде за пример и че неговите усилия заслужават признание.

x x x

…Лилия ме посреща в центъра на Мала църква. Повежда ме по стълбите към втория етаж на сградата на кметството и читалището в това китно рилско село. Влизам колебливо в салона на читалището, а вътре дечица с широко отворени очи очакват своята ръководителка, за да проведат поредната си репетиция с коледен репертоар. По столовете са насядали техни роднини, които от сърце се радват на инициативата на Лилия. Встрани калорифер с няколко реотана се опитва да сгрее помещението и почти му се получава.
Дечица от 2-3-годишна възраст до малчугани в 3-и и 4 клас пресъздават на сцената семейно посрещане на Бъдни вечер. Част от артефактите в представлението са шарени старинни черги, кандило за кадене, подноси, менче, кошница с цветя… За концерта по Коледа се предвижда да има и истински бъдник!
Главата на семейството обяснява традициите на този ден – какви ястия се ядат, колко на брой трябва да бъдат, какви молитви се изричат, къде трябва да се кади… След малко се появяват и коледарите, които биват почерпени от домакините. После всички заедно пеят популярни коледни песни и танцуват.
През това време Лили ги следи от мястото си пред лаптопа, на който е написала целият сценарий, и от който идва музиката. От време на време тя става и напътства подрастващите, за да може постановката да придобие още по-приятен вид. Внимателно им обяснява какво се изисква от тях, за да се случи това. От своя страна каките на сцената се грижат за доброто държание на по-малките – явно изпитват чувство на отговорност още от тази крехка възраст.
Идва обаче ред и на по-възрастните представители на своеобразната школа по фолклор на Лили. Жените от танцовата група играят хоро след хоро, ръченица след ръченица, без да се щадят и дълго време въобще и не помислят за почивка. Тя идва, когато се налага да обсъдят предложенията на Лили за новите хора, на които предлага да ги научи.
Нито една от присъстващите шест жени не е водила подготовка в състави и ансамбли преди включването им в коледната задруга. След края на репетицията ги питам дали тези танци не ги уморяват или натоварват допълнително.
„Напротив, тук разпускаме от ежедневието. Имаме си хубаво село с много младежи и се радваме, че най-сетне се организира подобна група и ние сме част от нея. Изключително сме благодарни на Лили за усилията, досега в селото ни не се е подготвяло такова голямо честване на коледно-новогодишните празници“, отговарят ми в един глас ентусиазираните жени.

x x x

Всички си тръгват, а Лили и аз се впускаме в откровен разговор.
Лилия Вукадинова е единадесетокласничка в паралелка с хуманитарен профил с изучаване на английски език в ПГ „Константин Фотинов“. Класен ръководител й е учителката по английски Радостина Радойкова. Преди да продължи образованието си в Самоков Лилия е учила в ОУ „Димчо Дебелянов“ в Говедарци.
Питам я откога е този неин интерес към народните танци.
– Още като малка, от 5-годишна, ходех на репетиции по народни танци в читалище-паметник „Отец Паисий“ в Самоков. Хореограф тогава ми беше Екатерина Ковачева. Тя ми даде основата, за да се развивам след това. Да си призная, тогава не харесвах този тип танци, но така или иначе майка ми ме записа. После, като учех в Говедарци, участвах в мажоретния състав на училището за 4 години.
Най-много неща научих в читалище „Младост“ в Самоков под ръководството на Иван Иванов, който сега работи във Франция, и след това под ръководството на Станислав Крумов. С танцовия състав към читалището гостувахме не само в други градове в България, а и в други страни. През тази година се опитахме да създадем и хип-хоп група, но тя просъществува само няколко месеца.
– Имаш ли и други ангажименти, свързани с танците? Специално народни танци ли обичаш да играеш?
– Обичам да танцувам, няма значение какво точно. Откакто съм ученичка в гимназия „Константин Фотинов“, участвам постоянно в тържествата на училището. Заедно с Танита Соколова ръководим детската танцова формация „Детелинки“, съставена от петокласници от нашето училище, с които готвим и танци, и сценки.
– А как и защо се реши да сформираш състави в Мала църква?
– Всичко тръгна от националния фолклорен фестивал „Нашенско хоро“, който се състоя на 1 ноември в Самоков. Тогава участваха състави от почти всички села в общината без моето. Ядосах се и реших, че трябва да се направи нещо, да имаме и ние състав. Споделих с майка ми намеренията си, тя поговори с нейни приятелки и… станахме готови за първи репетиции. После жените казаха на децата и внуците си, те набързо разпространиха помежду си информация и мнения за инициативата и сформирахме и детска група. Водим подготовка от началото на декември.
– Какви са особеностите на работата с деца и с по-възрастни хора?
– Не е лесно да се работи с деца – изисква се голямо търпение, трябва да се подхожда много внимателно, защото все пак срещу теб стоят малки момчета и момичета, трябва да им говориш спокойно. Старая се да ги уча не само как да се забавляват, а моите съвети да са им полезни в живота изобщо. Като цяло са добри ученици, слушат ме и ме уважават.
С възрастните е по-лесно. Разбира се, аз също ги уважавам много.
– Какви са перспективите пред съставите?
– Ще продължим да репетираме и след коледното тържество. Искрено се надявам от догодина да се впуснем по фестивали из страната, макар да сме самодеен танцов ансамбъл. Все пак аз още не съм и пълнолетна, а и не съм професионалист-хореограф.
– А има ли ентусиасти сред мъжкото съсловие?
– Надявам се да стигнем и до там. Питаха ме няколко мъже, но засега не са се престрашили да дойдат в читалището.
Въпросът ми към Лили накрая е как вижда бъдещето си. Ето нейният отговор:
– Имам няколко желания. Първото ми е да кандидатствам в сферата на медицината, тъй като тя ме влече, а и в училище ми вървят химията и биологията. Следващото ми желание е да стана хореограф. Обичам родината си, но не съм сигурна дали тя може да ми предложи добро бъдеще. Затова, ако стана хореограф, ще мога, дори и да отида в друга държава, да съхраня и да показвам българските традиции, обичаи, фолклор…