Никой не е забравен, нищо не трябва да бъде забравено

11 април – Международен ден на бившите политзатворници, концлагеристи и пострадалите от фашизма

По инициатива на ООН 11 април е определен за Международен ден в памет на жертвите на фашистките концлагери. Именно на тази дата през 1945 г. въстанаха концлагеристите от Бухенвалд.
През Втората световна война през 1100 концлагера и около 14 хил. затвори са преминали почти 20 млн. души, от които 12 млн. са убити. Те са унищожени чрез масови убийства, глад, робски труд, психологически и псевдомедицински опити. Това е била една от главните цели на расовата, икономическата и военната политика на нацистка Германия.
В Освиенцим са умъртвени около 4 млн., в Майданек – 1 380 000, в Маутхаузен – 122 000, в Заксенхаузен – 100 000, в Равенсбрюк – 92 700, в Треблинка – 80 000, в Бухенвалд – 52 000 и пр.
Децата до 14 години в тези лагери са били 12-15 % от всички концлагеристи. Най-трагичната и чудовищна страница в историята на войната са престъпленията на фашистите срещу децата и детството. Зверствата са извършени въпреки Женевската и Хагската конвенция в защита на децата на воюващите страни. Безжалостната статистика на войната е, че от десет деца затворници живо е оставало само едно.
На първата среща на бившите малолетни затворници на фашизма на 22 юни 1988 г. в Киев председателят на детския фонд писателят Лиханов казва: „Простете ни, че си спомнихме за вас 47 години след свършването на войната. Простете ни, че вие в своите младежки години без вина сте приели страданията на войната. Досега не сте признати за участници в нея, но сте участвали със своята кръв и страдания.”
Самата аз бях малолетна затворничка във фашистки лагер в Германия. Преди 20 години, през май 1995 г. ме попитаха: „Защо немците не те убиха?” Аз не зная как съм останала жива. На 11 април 1996 г. написах:
„Благодаря на съдбата, че в огъня на войната останах жива. Благодаря на съдбата, че живея. Благодаря на съдбата, че не ме убиха, че не ме изгориха, че не ме хвърлиха в пещта на крематориума. Рядката помия по половин паничка на ден ми поддържаше живота. В този ден полагам цветя на могилата на тези, които бяха убити и които не виждат слънцето, гората, тревата, не чуват пеенето на птиците и шума на реките. Те не се радват, не се огорчават, не плачат по нови загинали. Не живеят.”
Мили хора, нека помним всичко това. За да не се повтаря…

Алина Тошева