Борислава Хаджийска: „Трябва ни нов Паисий“

Директорката на Професионалната гимназия по туризъм и учителка по български език Борислава Хаджийска: „Трябва ни нов Паисий“

– Г-жо Хаджийска, дните около 24 май са повод да благодарим на вас, учителите, за съхранените духовни послания на нашите предци. Имат ли интерес обаче учениците да попиват вашите знания и напътствия, как мислите?
– Благодаря за добрите думи. Ако ми позволите обаче да направя едно уточнение – привърженик съм на тезата, че на 24 май би трябвало да празнуваме не славянската, а българската писменост. Аз изпитвам много дълбок пиетет към нашата писменост и затова бих желала тази теза да се популяризира сред младите, а и не само сред тях.
А сега на въпроса ви – дали имат учениците интерес да попиват знанията на учителите – може би някои имат, може би нещата не са чак толкова фатални и трагични, колкото се опитваме да ги представим ние, възрастните. Като се замисля, по-скоро бих отговорила, че във всяко време има деца, които са жадни за знания. Дали ги намират от нас или от свои източници е без значение, важното е, че младите носят със себе си надежда и чрез нея променят и света ни.
– В последните дни много се изприказва за матурите на абитуриентите, за изтекли в пространството отговори на изпитите, преписвания и т. н. На мен ми се иска да погледнем от друг ъгъл на матурите – забелязвате ли по-сериозен интерес от страна на учениците към изучаваните предмети в годината преди матурите в сравнение с предишните учебни години?
– Не бих казала. По-скоро тъй като децата са по-малко с всяка следваща година, университетите откриват все повече нови бройки свободни места, приемът е много лесен и лично аз не съм забелязала да има някаква по-различна тенденция за учене или неучене в последната година. Но нека пак да се върнем на предния ми отговор – който учи, той продължава да учи, независимо от това какви са условията и обстоятелствата.
– Може ли да направите сравнение на нивото на грамотност на сегашните ви ученици и тези от първите курсове, които сте поела в началото на работата си като учител? И какви изводи може да направите от тези сравнения?
– Ако трябва да направя такава ретроспекция на моята преподавателска практика, бих казала, че училището, в което започнах, имаше седем паралелки в седми клас. Сега в същото училище има две паралелки седми клас. От тези седем паралелки имаше само една, в която учеха деца с по-ограничени възможности или с по-слаб интерес – била съм твърде млада, за да мога да направя това разграничение. Та на този фон – от седем паралелки, шест от които с амбициозни и амбицирани за знанието деца, днес тези две паралелки могат да изведат може би седем деца, които имат силното желание да усвоят нормите на българския език. Останалите не проявяват особен интерес. Но съпоставката е несравнима поради разликата в броя на учениците.
– В много славянски страни, като например Сърбия, Словения и Хърватия, масово се налага използването на латиницата. Знае се, че именно учениците са отражение на процесите в едно общество. Забелязали ли сте подрастващите да използват повече латински букви независимо дали това става волно или неволно?
– Тази тенденция в неформалното писмено общуване да се използват латинските букви е безспорна и не знам дали ние сме в състояние да се преборим с нея. Да, децата си служат с латински букви, защото компютрите и джиесемите най-вече разполагат с тези удобства. Не бих обвинила обаче новата техника за неграмотността на децата – те биха могли да се справят успешно с едното и с другото, стига да изпитват любов към българското, да ценят себе си и родината си и да познават това, което притежаваме ние.
– Като че ли във всекидневното си общуване учениците ползват все повече чуждици и комуникират на чужди езици. Ако е така, на какво е признак това – на висока култура или на чуждопоклонство?
– Не бих казала, че е признак на висока култура употребяването на няколко чуждици или практикуването на английски в ежедневието между деца. Не, че е лошо, лично мен не ме впечатлява и не мисля, че е тревожна тенденция. Ние, като българи, сме свидетели многократно на нашествие на чуждици в нашия език – дали са турски, гръцки, френски, руски или английски, важното е, че са чуждици. Те до известна степен обогатяват езика, но до известна степен ни помагат и да забравим някои много красиви наши думи.
– Ще го има ли българският език в бъдеще или по-скоро – ще го има ли многообразието на българския език в бъдеще?
– Ще ми се да кажа: „Вярвам, че българският ще просъществува във времето“, почти съм убедена, че това ще се случи, но трябва да се роди може би нов Паисий, който да създаде един адекватен за нашето съвремие текст и мисля, че този текст ще започва отново с „О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин?“