С литургия и 10 казана курбан честваха храмов празник в Говедарци

На Петровден – 29 юни, в Говедарци бяха чествани не само равноапостолите св. Петър и Павел, но и 132 години от въздигането на едноименния храм в местната Доспей махала. Група поклонници от енорийския център „Св. Горазд” в София, водена от презвитера Валя Кантарджиева, пристигна сутринта в селото, за да вземе молитвено участие в тържествената света литургия, водена от отец Йордан Мечкаров. На двучасовата утреня гостенките пяха хвалебствени песнопения.
Навремето бях посещавал тази черква и спомените ми бяха за занемарен храм, с наклонена и полуразрушена камбанария и неугледен двор. Преди три години църковното настоятелство, кметството и богомолци решават да преобразят храма до лятото на 2013 г. – за 130-годишнината му.
Самият храм е построен през 1883 г. /точната дата е записана на камък, вграден при западния вход/ върху имот, дарен от Мите Шуманов. Днес храмът, камбанарията и дворът са променени до такава степен, че всеки посетител не се сдържа да сподели възхищението си от архитектурата, чистотата и добрата уредба. Изцяло е ремонтирано обширното предверие. Монтирани са ново вътрешно и ефектно външно осветление.
От ранни зори на Петровден в двора на храма бе започнало приготвянето на традиционния курбан. Върху огромни огньове вряха 10 столитрови казани. Курбанът тук се прави от телешко и овче месо, чушки, домати и лук. Главната майсторка бе Елена Джамбазка, с помощници Иван Шуманов, Христо Ранов, Светослав Ранов и Иван Тренчев. На празника бе и единият от двамата официално подстригани за дякони в селото Георги Михайлов /другият – Спас Кметски, отсъстваше по здравословни причини/.
Следобед, както е традицията, курбанът бе готов, отец Йордан го освети и извърши празничен водосвет. След това започна и раздаването на обредното ястие. Тесен се оказа църковният двор за стотиците стари и млади, дошли да почетат апостолите и да вкусят от курбана за здраве и късмет.
…В ъгъла на двора стои в смирение гробът на дядо Мите Шуманов. Ктиторът е безмълвен свидетел на изграждането на храма, на неговата разруха и забвение и на сегашното въздигане, както и на всички празници в храма. Почивай в мир, дядо Мите! В твоето село и сега има вярващи родолюбци, дарители, майстори, зографи и божи служители, които продължават богоугодното ти начинание.

Александър Бонев