Борислав Чилингиров: „Нужна е промяна – Самоков заслужава много повече“

– Г-н Чилингиров, на прага сме на нови местни избори. Като юрист и обществен деятел каква равносметка можете да направите на последния мандат на самоковската управа? Какво успяха да свършат Общинският съвет и кметският екип през последните 4 години и какво не?
– Колкото и да се опитвам да намеря в дейността на общинското ръководство нещо съществено – не мога. Няма реализирани проекти с трайна полза за града. Няма привлечен нито един крупен инвеститор в която и да е сфера и е логично безработицата да достигне рекордни размери. Общината ни се движи „по течението“, понякога „на автопилот“, а проблемите се трупат и остават нерешени.
В началото на мандата сред част от съветниците и други общественици имаше надежда за развитие, ентусиазъм. Сега – четири години по-късно, равносметката за този период се заключава в две думи – загубено време. И ако така продължава – не сме далеч от момента, в който ще заслужим определението „Община със затихващи функции“.
– Кои трябва да бъдат основните отправни точки за работа на кандидатите за местна власт наесен – кои са най-големите проблеми на града и района, с които те трябва да се заемат? В кои сфери може да се развива общината, къде виждате неизползван потенциал?
– Уникалното местоположение на общината ни, дадената от Господ природа, а и традициите, задължават. Самоков заслужава много повече от позициите, на които е в момента. Без да съм изчерпателен, ще отбележа само няколко основни проблема, трайното решаване на които ще върне града ни там, където му е мястото – сред водещите в страната.
Най-важната задача пред Общината е да осигури възможности за инвестиции – в туризъм, промишленост, агробизнес, инфраструктура.
Общината трябва да е с водеща роля и в осигуряването на транспортните връзки – София може да е на по-малко от 40 км, за 15-20 минути може да стигаме и до магистралите „Тракия“ и „Струма“.
Самоков е бил, но отдавна вече не е център на просвета и култура. Боли ме, когато правя паралел с градове от региона – и Благоевград, и Дупница, и Перник, дори и Ботевград имат университети или поне колежи /което означава присъствие на млади хора, перспектива за развитието им, а и допълнително „хляб“ за много хора от обслужващата сфера/.
За Самоков един от най-съществените, а и най-трудно решим е въпросът с участието в обществото ни на циганите и то на тези, които нямат желание да се откъснат от „гетото“ и да се променят.
– Като че ли не е далече от истината да кажем, че българинът е обезверен и много трудно може да повярва на нови обещания на политиците. По традиция обаче на местните избори процентът на гласувалите все пак е по-голям в сравнение с парламентарния и президентския вот. Какво ще прогнозирате вие – ще се задържи ли активността поне на равнището от последните местни избори през 2011 г., когато до урните в общината отидоха 56 % от избирателите?
– Всеки, на когото не му е безразлично неговото бъдеще, съдбата на семейството, близки, приятели, трябва да участва в изборните процеси. Пасивната позиция: „няма да гласувам”; „нищо не зависи от мен”; „никой от предложените „не става“; „и едните, и другите са маскари“… може и да е удобна форма на протест, но в крайна сметка е от полза само на тези, които целят да запазят статуквото. Сегашната избирателна система, особено за местните избори, дава достатъчно възможности за реален избор от множество кандидати, а ще може реално да се упражни и преференциален вот.
Това е по-различното, в сравнение с предишните местни избори, и силно се надявам активността да е още по-голяма – само в това е шансът да започне истинска промяна.
– С оглед и на последните събития в страната доколко голямо влияние смятате, че ще окаже вотът на ромите? Как мислите – ще бъдат ли „употребени” те отново в предизборната кампания на отделни партии?
– Десетки години циганите и техните проблеми са „употребявани“ за крайно нечисти цели. Не очаквам и тази година да е различно – една група /не точно партия, а върхът на феодално-икономическа структура/ години наред държи „събратята“ си в тежка зависимост, безпросветност, неграмотност и тотална подчиненост. И това на избори се търгува – срещу някое и друго място в местния парламент, единна, масова подкрепа за този или онзи кандидат за кмет… Никой през последните 20-30 години в Самоков не се е опитвал да промени статуквото. Напротив – всяка общинска власт „ухажва“ и „кокетничи“ с циганските представители, като в крайна сметка става техен заложник.
Крайно, крайно време е да има коренна промяна. На първо място – всеки гражданин на България, независимо дали е българин, циганин, турчин, трябва да разбере, че има равни права, но и равни задължения. Общината може /само с истинска, реална воля/ да направи много за решаване на проблема: с решителни мерки срещу престъпността; с реален контрол върху социалните плащания; с мащабни градоустройствени програми /недопустимо е в град с претенции да е туристически, да съществува язвата „Циганска махала“/; с действащи, дългосрочни мерки в областта на образованието.
– През последните години, а и преди това, сте имал чести срещи с общински служители като отговорен представител на газоразпределителното дружество и на баскетболния „Рилски спортист”. През тази година пък блокът в кв. „Самоково”, в който живеете, стана един от първите, чиито собственици подписаха договор за саниране с Общината по програмата за енергийна ефективност. Ефективно ли функционира администрацията през вашите очи – успява ли да бъде в помощ на граждани и институции?
– Същинската част от газификацията на Самоков и Боровец се извърши в предишните мандати. Това е най-крупната инфраструктурна инвестиция в общината за последните 20-30 години /но за разлика от някои други общини е изцяло частна инвестиция, без активното участие на Общината в изграждането на мрежата/. Икономията досега, само за общинските обекти, е над 10 млн. лв. /около 1.5 млн. годишно/, ефектът общо за икономиката на общината – над 30 млн. лв. /5-6 млн. годишно/, спестени са стотици хиляди тонове вредни емисии. Газификацията е пример за мащабен и същевременно успешен проект и във финансово-икономическо, и в екологично отношение. На едно от челните места в страната сме по размер и плътност на газовата мрежа.
Досега ролята на Общината беше по-скоро да не пречи, отколкото да помага. За да бъде ефектът (особено за потенциалните битови клиенти) още по-голям, е нужна активност на Общината – конкретни мерки както за стимулиране на газификацията, така и за ограничаване на ползването на дърва и въглища.
Към момента около 1000 домакинства вече ползват природен газ. С общи действия – на община и газоразпределително дружество, този брой може да нарасне /и то само в следващите 2-3 години/ 3-4 пъти, което означава още по-чист въздух и съхранена гора.
Баскетболният „Рилски спортист“ е за мен /а и за все повече самоковци/ и радост, и болка. За 20 години успяхме – ръководство, треньори, състезатели, привърженици, да изградим в нашия малък град клуб-модел, един от най-стабилните в страната, със стремеж на всеки от отборите да бъде винаги в челото. Участваме в постоянната конкуренция на десетки други клубове. Но в състезание, което не винаги е с равен старт – в повечето градове – съперници има ясна общинска политика за развитието на спорта и доста съществена помощ, включително и за професионалните баскетболни отбори. В Самоков години наред общинската ни субсидия отива изцяло за наем на залата и цялата останала издръжка на отборите /общо 17 за изминалия сезон!/ се поема от спонсора – „Самел-90“АД.
Арена „Самоков“ е едно много добро съоръжение, но крайно недостатъчно за всички, желаещи да спортуват. Спортната база в повечето училища е в трагично състояние, а ролята на Общината през последните години се ограничаваше до преасфалтиране и боядисване на няколко площадки… /фрапантен пример за неадекватна общинска спортна политика е случаят с новия салон на ОУ “Св. св. Кирил и Методий“ – от 5 години има напълно готов работен проект, с действащо строително разрешение, с количествено-стойностни сметки… и всяка година проектът се подмята из общинските канцеларии и стартът му все се отлага/.
Много интересна тема е националната програма за обновяване на жилищата. Но и в тази област „състезанието“ ще спечелят по-бързите и по-организираните. В някои общини /Благоевград, Бургас/ вече започна същинското изпълнение и до есента там ще има реални резултати, в икономиката на „общините–отличници“ ще се влеят десетки милиони. Но в община Самоков все още сме в начален етап и крайният резултат се отлага далеч във времето – най-рано за следващата пролет.
– Вие сте бил общински съветник в предишни мандати. Смятате ли отново да се кандидатирате, според някои сведения дори ще сте кандидат за кмет?…
– Естеството на работата ми, а и обществената дейност, ме срещат ежедневно с десетки наши съграждани. Огромната част от тях също не са удовлетворени от развитието на Самоков и търсят промяната. Някои от тях ме виждат с определени функции в управлението на общината и предлагат активната си подкрепа. Ако видя, че тези хора са достатъчно, за да започне промяната, ще се постарая да не ги разочаровам.
– Какво представлява Самоков във вашите мечти?
– Модерен, привлекателен, проспериращ. На 20-ина минути път от столицата и същевременно запазил своята история и природа. С хора, щастливи да живеят в него и чувстващи се горди да са самоковци.
Град, в който искам да живея щастливо с моето семейство, тук да живеят и моите наследници.
Можем ли да постигнем това – трудно е и може да стане само ако сме единни в общата цел.

Интервюто взе: Делян Василев