Приключение край морето

От 18 до 21 юни варненският клуб „Бегун“ събра цялата общност на ориентировачите в страната за 39-ото издание на надпреварата за купа „България“ – най-голямото международно състезание у нас, чакано с огромен интерес през последните години, тъй като теренът – Природен парк „Златни пясъци“ – е един от най-трудните и най-технични в Европа и света.
Всичко започна с финала на Българската паркова купа, който се състоя ден по-рано в парка на ботаническата градина в Балчик. Този спринт също се чакаше с огромен интерес заради уникалното местоположение и предизвикателните препятствия в уж съвсем малкия по площ терен. Стартирахме на плажа, а големият шок започваше още с първия поглед към картата в изключително непопулярен в нашите среди мащаб (1:1500), който разми всякаква представа за разстояние. И за да е още по-трудно, маршрутите бяха разгънати на 5-6 различни нива, отделени с непроходими каменни стени и свързани помежду си с тесни извити стълби и тунели, а значителна част от зелените площи бяха забранени за преминаване, за да се предпазят редките растения и цветята. По алеите непрекъснато се разминавахме с туристи и след всичко това някак си с благодарност финиширахме пак на плажа.
В ботаническата градина най-бърз бе самоковецът Петър Доганов, а всички останали си тръгнахме от Балчик с пясък по маратонките, с незабравимия спомен за цветовете на морето при залез, с широки усмивки от справяне с поредното предизвикателство и… с едно наум за всичко, което тепърва предстои. Защото месеци наред, от състезание на състезание, между ориентировачите се разнасяха какви ли не легенди за Природен парк „Златни пясъци“ и района около Аладжа манастир и всички знаехме, че през следващите три дни предстои „касапница“.
Гората наистина бе непроходима – гъста, широколистна, лонгозна, с огромни дъбове, габъри и липи, преплетени с лиани и бръшлян. И за капак на всичко – гъст бодлив подраст, който раздираше не само кожата. Меко казано – джунгла. А релефът – силно пресечен, но по негов си и непознат за никого начин – с безбройни връхчета, могилки и понори, изобилие от камъни, стени и скали, някои до 20-30 м, и безкрайни каменни полета, покрити с хлъзгав мъх и едва различими дупки. Но докато рилските върхове се покриваха с юнски сняг, край морето природата се смили и предложи слънчево време.
Задължително трябва да отбележим перфектната организация от страна на варненци, най-вече в лицето на миналогодишния победител в състезанието – Владимир Атанасов. Освен като елитен национал, Влади се изяви като отличен организатор, перфектен картограф и ненадминат технически ръководител на състезание от такъв мащаб. Неговите маршрути се оказаха изключително взискателни и поставиха на нечовешко изпитание както физическата издръжливост, така и техническите възможности на състезателите.
При тези условия на брутално оцеляване още през първия ден професионалистите се отделиха от търсачите на силни усещания в свободното време и само най-добрите в елитната възрастова група успяха да свалят под заветните 10 минути/км средна скорост на придвижване. Над всички след тридневната надпревара бе Станимир Беломъжев, който през последния зимен сезон се окичи с общо 6 медала от европейското и световното първенство по ски ориентиране и завърши зимата като водач в световната ранглиста при мъжете в „белия“ вариант на нашия спорт.
Няма друг спорт у нас, който да събере на едно място над 1500 участници от 10- до над 80-годишна възраст само от България плюс 150 чужденци от 20 държави, включително представители на най-добрите в този спорт – шведи, норвежци, финландци, швейцарци. Съзвездието на най-добрите се допълваше от трима бивши световни шампиони от Скандинавието и още десетина медалисти от световни първенства.
По думите на всички това бе най-добре организираното състезание за купа „България“ досега както по отношение на терен, карти и маршрути, така и по възможно най-високо ниво на участници. Фактът не остана незабелязан от министъра на спорта Красен Кралев, който бе специален гост. Председателят на федерацията проф. Атанас Георгиев изтъкна, че в историята на тези състезания, която датира от 1977 г., Кралев е първият действащ министър, който посещава надпреварата.
И макар единствено имената на победителите да остават в историята, никой от ориентировачите, които познавам, не застава на старта с идеята да стъпи на почетната стълбичка или да се окичи с медал. Това единствено гъделичка егото, а това е качество, което у приятелите на планината липсва. Ориентировачите, особено във възрастта след ученическите години, са хора с образование, професия, бизнес и кариера, имащи и друг живот извън ориентирането. А това, което ги обединява, е, че търсещият ум не се отказва от нови интелектуални предизвикателства дори и в свободното време в комбинация с пълноценно общуване с природата, които единствено ориентирането може да даде.
Тръгнахме си от Варна, преизпълнени с емоции и с благодарност към самите себе си, че се преборихме с един от най-трудните и най-непознати терени. В този спорт всички оцелели са победители. В ориентирането побеждаваме на първо място себе си и собствените си страхове. А след „Златни пясъци‘2015” с още по-голяма увереност гледаме напред – към първенството на Югоизточна Европа в края на август в Банско.

Христо Манов