Хора ли сме или…

Публикуваното по-долу написа и донесе на 6 юли в редакцията дългогодишен наш читател. Трогнал се от съдбата на бездомен млад съгражданин, той предлага да се направи репортаж за него и да му се помогне по някакъв начин.
Вместо репортаж публикуваме почти дословно разказа на нашия читател, който достатъчно добре говори за ситуацията, в която е изпаднал младият мъж. Надяваме се, че от Общината, от социалната служба, а може би и от някои фирми ще проявят съпричастие и ще съдействат, според възможностите си, един млад човек да не остава повече на улицата, а да живее що-годе прилично, човешки, независимо от причините, довели го до сегашното бедствено състояние.
„Млад мъж, около 30-годишен /българин, не циганин/ е изпаднал в беда. Облечен е в стар сив шушляк-грейка. И зиме, и лято е с едни стари зимни обувки без връзки. Вече е леко плешив, небръснат. Като ходи – патри.
Всяка вечер може да го видите седнал пред магазина на „Браво” при светофарите на бул. „Искър” и ул. „Македония” /преди моста срещу болницата/. Седи и мълчи – не проси. Ако нещо му дадеш, ти благодари.
На Великден го видях и му дадох два лева. След това, когато го видя, му давам стотинки, колкото имам. Винаги ми благодари.
Не му знам историята. Според продавачка ми имал къща, но я проиграл на комар. След това казал: „Докато имах пари – имах и приятели, сега нямам никого…”
Както и да е, не можем да се правим, че не го виждаме – той е сред нас, един от нас.
Скоро ме попита дали нямам стари обувки. Вярвам, че след публикацията ще се намерят човеци /с главно „Ч”/ – поне едни обувки може да му се осигурят. А и старите дрехи, с които ходи, трябва да се изгорят – те са пълни с бълхи.
Този човек сигурно има нужда и от медицинско лечение. Щом патри, значи има заболяване на ставите.
Предлагам още от Общината да му разрешат да се храни в общинската трапезария в „Кутна Хора”.
Ако е добре психически, някоя фирма може да го използва за пазач или за някаква друга спомагателна работа.
Това момче почти всеки ден влиза в заведението „Шопска среща” и винаги му давам в салфетка нещо за ядене и безалкохолно. Но това не е решение…”
Благодарим на нашия читател за предложенията и за проявеното човешко съпричастие. Докато приготвяхме материала за печат, в случаен разговор друг наш съгражданин пък сподели, че почерпил наскоро въпросния млад мъж с кафе. Той благодарил, а след като го изпил, станал, специално потърсил кошче за боклук и хвърлил там чашката…