Тази година не можах да стигна навреме за Чакъровите тържества. В съботата /денят, който бе кулминация на събитието/ все пак се реших на дълга разхлаждаща разходка през Лаго и привечер се добрах до Чакъровата поляна.
Официалната програма отдавна бе приключила, но може би повече от стотина души се приготвяха за втора нощ на открито. Беше вече достатъчно тъмно да се правят снимки, но и достатъчно светло да се различат множество изпоналягали от препиване мъжки компании, заобиколени от купища бутилки. Пиянски стонове се чуваха от всички страни, а в съзвучие с патриотичния характер на събитието от тонколоните гърмеше сръбско. Пиян участник висеше на раменете на певицата и фалшиво й пригласяше. В средата на поляната всички заобикаляха препълнен чувал с боклуци и приличен диаметър около него с още боклук, за който явно не е имало друго място.
Музиката спря, а от една от лежащите компании се чу рев: „Айдути, ке стреляме ли-и-и-и?“ Пиян мъж едва се изправи с пушка в ръце, вдигна я надменно и в планината отекна тътен.
Няколко дни след това се върнах на Чакъровата поляна. Наистина, всички едри боклуци бяха събрани, но по поляната имаше хиляди фасове. На някои от новоизградените дървени маси вече им липсваха плотовете. Ясно си личеше изсечената борова горичка между поляната и реката. Купчините клони и неизползвани дървета напомняха какво е имало там преди това, а друг бор, веднъж вече оцелял в сечта, бе станал невинна жертва на пиянския огън, запален точно до него. Огнището за курбана явно пък е било загасено с няколко килограма сол…
Пиша всичко това безкрайно добронамерено. Хората, които са станали свидетели на съществената част от Чакъровите чествания, ще напишат хубави неща за нея. Така и трябва да бъде и това е прекрасно. Но ако продължаваме угоднически да си затваряме очите пред нелицеприятната истина, същото ще се случи и догодина – някой ще сече безогледно, друг ще гаси огън със сол, пияни ще си играят с оръжие…
А ако искаме по един или друг начин да вървим напред, трябва ясно да си дадем оценка къде точно се намираме в момента. Истината е, че още сме на светлинни години от цивилизованата общност, към която претендираме, че принадлежим.
Със сигурност „тъмната страна“ на Чакъровите празници не е единствената причина за това. Но с още по-голяма сигурност – липсата на каквото и да е осъзнаване, че промяната трябва да започне от самите нас, е нашият най-лош враг по пътя на израстването ни като личности и общество.
Пантелей Симеонов
/Писмото поместваме с известни съкращения/
+ There are no comments
Add yours