Жител на Бели Искър спасява на два пъти живота на цар Борис ІІІ

Малко известно

Повод да напиша тези редове е 90-годишнината от атентата в храма “Света Неделя” в София, извършен от военната организация на БКП на 16 април 1925 г.
Годишнината бе отразена в много материали в наши всекидневници и най-вече в предаването “История BG” по националната телевизия на 13 април т. г. с участието на едни от най-големите историци на страната ни в момента. Предаването със сигурност е предизвикало голям интерес сред обществеността.
За мен, историка – преподавател в прогимназия в моето родно село Бели Искър, би било много нескромно да давам оценка или да правя анализ на едночасовия диспут в предаването. По–скоро бих си позволил да добавя нещо или да направя паралел между това трагично събитие и факти, които имат връзка със селото ни и по всяка вероятност не са известни на изследователите и историците.
Преди да изложа това, което е малко известно, дори смятано може би за маловажно, бих искал да въведа малко предистория за човек, много близък с цар Фердинанд I, а впоследствие и с цар Борис III. Името му е Петър Котев.
Той е роден през 1883 г. в Бели Искър. Котев е един от първите придворни служители на Фердинанд. Служи в двореца в Чамкория /Боровец/ от дете. Бил е отличен познавач на природата, горите и реките в местностите между Бели Искър и Чамкория. Участвал е непрекъснато в ловните излети на монарха, тъй като е бил и изключителен ловец и стрелец, а и познавач на местопребиваването на дивеча в района.
След абдикацията на Фердинанд през 1918 г. Петър Котев остава един от най-близките приятели и на Борис III. Придружавал го е почти навсякъде. При атентата в прохода Арабаконак е седял на седалката до Борис III. Когато започнала престрелката, Петър Котев с тялото си прикрива царя и така го спасява от сигурна гибел. Самият Петър загива на място.
Погребението става в Бели Искър и на него присъства лично Борис, както и 12 войника от сборната рота, охраняващa дворците в курорта. Разбира се, присъства и цялото население на селото.
Би било интересно да се упомене и още един случай, който има връзка с това събитие. Когато погребалната церемония минава покрай родната къща на Петър, на пътя със свалена шапка стои неговият баща Коте. Тъй като Коте не е бил сред изпращачите на покойния си син, цар Борис се отбива и му казва: “Бай Коте, между вас било каквото било, син ти е, редно е да го изпратиш”, на което бащата отвръща: „Ваше Величество, аз съм до тук, Бог да го прости”. Причина за обидата на бащата е фактът, че след Деветоюнския преврат през 1923 г. той е арестуван не без знанието на сина си.
Борис III закъснява за церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, провеждаща се в черквата „Света Неделя”, тъй като е бил забавен в Бели Искър заради погребението на Петър Котев. Когато колата на царя наближава софийския храм, в този момент избухва страхотният взрив.
Така Петър спасява живота на царя два пъти – веднъж при Арабаконак и втори път, посмъртно, на собственото си погребение.

Петър Ангелов