180 мъже се събраха на Побит камик, над 40 новопосветени дадоха клетва

Около 180 души дойдоха на 2 август на традиционната мъжка среща в м. Побит камик.
Както е известно, на това място в края на 14 в. са се сражавали последните защитници на Самоков срещу турските нашественици.
В слънчевия ден край издигнатия преди две години паметник над 40 новоприети в общността, повечето – млади мъже и младежи, положиха клетва, като целунаха камата и запечатаха паметното събитие с пистолетни изстрели.
С падане на колене и едноминутно мълчание пък бе почетена паметта на починалия наскоро дългогодишен „тамада” на тези традиционни прояви Стоян Паунов /Чохи/.
Сред участниците в мъжката среща бяха народният представител Радослав Стойчев, кметът Владимир Георгиев, зам.-кметът Васил Сайменов, бившите ръководители на града ни инж. Боян Черешаров, Николай Николов, инж. Христо Ярловски, инж. Георги Големинов. Поради заболяване отсъстваше Ангел Немов – редовен участник в тези сбирки. Освен самоковци присъстваха и много гости, включително от чужбина – Полша, Великобритания и др.
До паметника от миналата година има и наистина побит камък – един от тези с надпис „Д. Г.” /държавна граница/, обозначавали в периода между Освобождението /1878 г./ и Съединението /1885 г./ мястото в района на Чамкория, където граничната линия е разделяла двете български държавни образувания – Княжеството и т. нар. Източна Румелия. Оригиналният каменен знак е открит от Благой Илиев, дългогодишен участник в тези мъжки срещи.
Самите срещи пък водят началото си от 1948 г., когато за първи път на това историческо място се събират група фронтоваци /участници във Втората световна война/. От тогава досега – вече близо седем десетилетия, във всяка първа неделя на август красивата околна природа с кладенчето е свидетел на задушевните родолюбиви изяви.
За всички на тазгодишния 2 август имаше много вкусен гювеч, приготвен под ръководството на неостаряващия ветеран и доайен на съзаклятниците бай Кольо Ярловски /Муклес/ и по-младия му помощник и заместник Георги Челебиев /Чича/.
Вдигнаха се многобройни наздравици. До късно звучаха мелодичните и съдържателни стари самоковски песни, спомени, майтапчийски приказки и лакърдии.