Бракониери шетат от Ридо до Окол – кой ще ги спре?

„На 1 септември в 3.30 ч. на тел. 112 съобщих за два автомобила, извозващи дървен материал от гората край Долни Окол, м. Буная. Продиктувах по телефона регистрационните номера и посоката на движение. В 4.18 ч. пак пуснах сигнал, че автомобилите отново навлизат в гората за трети курс. Казах, че в гората прекарват 20-30 мин. и ако полицейска кола дойде от Самоков, ще успее да ги залови.
От 112 си бяха свършили работата, бяха информирали полицията и близо до чешмата патрулка очакваше бракониерите. Видях как патрулката даде преднина на двата автомобила и тръгна след тях със загасени фарове.
За моя най-голяма изненада ден след като се прибрах и потърсих горския, за да му разкажа за видяното, научих, че полицията е подала сигнала на сутринта на горското, като им обяснили, че не са успели да ги заловят…”
Публикуваното по-горе представлява сигнал, пристигнал на електронната поща на вестника. В сигнала се добавя, че е „невъзможно полицейска кола да не успее да догони два леки автомобила, натъпкани с дърва…” и дори се изразяват опасения за подкуп. Добавя се още, че „горският ще настоява пред началника да даде информация за служителите, били на смяна…”
„Ще наблюдавам как се изсича гората безнаказано” – завършва сигналът.
Няколко дни по-рано пък в редакцията се обади мъж, станал свидетел на подобен случай, само че на съвсем друго място – край Самоков, в района на Ридо, малко след Турските гробища:
„В сряда, на 26 август, се разхождах по Ридо. Видях как мургави мъже навлязоха в гората с теглена от кон празна каруца и малко след това се върнаха с каруцата, но вече пълна с борови трупи. Не очаквах подобно нещо и затова не се обадих предварително в полицията. Задържах се обаче в този район известно време. Не след дълго хората, които видях малко преди това с каруцата, се върнаха. Обадих се веднага на тел. 112. Оттам ме свързаха със самоковската полиция. Служител ми заяви, че е предал сигнала и патрулка е тръгнала към мястото на предполагаемото бракониерство. Зачаках, за да видя дали обаждането ми ще хване дикиш.
След около половин час обаче хората излязоха от гората необезпокоявани, с пълна догоре каруца с дърва. За този половин час така и не видях полицейска кола, служител и изобщо някакво развитие по случая. Обадих се отново на 112, за да съобщя, че всеки момент нарушителите ще се доберат до „махалата”, където трудно ще бъдат открити. Оттам ми съобщиха, че са предали сигнала и не могло да ме свържат отново с полицията… И – нищо. Вярно е, че случката стана към 12-13 ч., но нали на обяд има дежурни. Отделен въпрос е какво щеше да стане, ако тези бракониери ме бяха видели и нападнали…”
Проблемът засяга, разбира се, не само нашия район. Обадилият се мъж добави, че социалните мрежи се пълнят със снимки на предполагаеми горски нарушители. „Винаги съм се питал защо тези хора не подават сигнали в полицията, в горското и т. н., но предполагам, че това е така, защото е нямало резултат от тези сигнали”, заключи оплакалият се.
Много се изговори наистина напоследък за бракониерството и за липсата на гражданско общество, което да помага на полицията, на горските и властта да се справят с нарушителите. До известна степен сигурно е така, но в някои от случаите може би хората са се обезверили, тъй като са преценили от собствен опит, че няма полза от такива сигнали.
Тук проблемът е много голям и той е свързан не само с незаконното изсичане на гората /което само по себе си е много важно и страшно/, но и с усещането, че държава – член на ЕС, не си е на мястото, не може да се справи с нарушителите и да защити обикновените граждани. А това е най-неприятното.
Очакваме, че по изнесените конкретни случаи отношение ще вземат ръководството на полицията, горските власти, а евентуално и други заинтересовани и отговорни хора и институции.