След век и половина Левски е този, който ни обединява

„Има ли българин, който да не обича Левски?” С този риторичен въпрос започна словото си кметът Владимир Георгиев на поклонението на 19 февруари, организирано от Общината в памет на 143-годишнината от обесването на Апостола на свободата.
Възпоминанието се състоя по традиция пред Девическия манастир, където е и паметната плоча, в която е посочено, че именно тук безсмъртният българин е намирал сигурно убежище по време на революционната си дейност за освобождението на България.
„Нашето време също има нужда от Левски. Сега ни трябва, за да ни показва как да защитаваме републиката си; как да се справим сами, със собствени сили; как да бъдем обединени”, възкликна Георгиев и припомни две велики мисли на Апостола: „Дела трябват, не думи” и „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си”.
На фона на национални трибагреници и портрети на Васил Левски прочувствен рецитал изнесоха ученици от НУ „Станислав Доспевски“, облечени в национални носии. Под влияние на огнените строфи на Ботев и Вазов и детския плам присъстващите затаиха дъх, а мнозина се и просълзиха.
Църковната служба в памет на безсмъртния Дякон отслужиха свещениците Георги Николов, Михаил Колев и Любомир Мишков.
На поклонението бяха и заместник-кметовете Сия Шехтанова и Васил Сайменов, секретарят на Общината Ангелина Вангелова, обществени и културни деятели, много граждани, деца и младежи.
С едноминутно мълчание и падане на колене множеството отдаде почит на Апостола. Паметната плоча бе отрупана с венци и цветя.

Надка Вардарова