Гимназията по туризъм: „Не на насилието в училище, да бъдем толерантни!”

В Професионалната гимназия по туризъм на 24 февруари се проведе акция под надслов „Не на насилието в училище!”, организирана от учениците от 10-а и 10-б клас Йоана Механджийска, Ивелина Христова и Гергана Караиванова.
Както е известно, всяка година последната сряда на февруари се чества като Ден за борба с тормоза в училище, познат и като „Ден на розовата фланелка”. На този ден участниците в акцията са облечени в розово, за да изразят своята позиция – неприемане на тормоза в училище.
Всичко започва като протест срещу инцидент преди няколко години, при който е упражнен тормоз над момче в училище в Канада /провинция Нова Скотия/. Акцията за противодействие на тормоза се организира от двама ученика – Дейвид Шепард и Провис Прайз. При откриване на учебната 2007-2008 г. група по-големи ученици тормозели деветокласник за това, че е дошъл на училище с розово поло. Възмутени от случилото се, младежите закупили и раздали на съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозения съученик.
През следващите години инициативата се разпространява по цял свят. Вдъхновени от това, ние, учениците от Гимназията по туризъм, също решихме да се включим. Направихме лого „Розова тениска”. Закачихме я на видно място до входа на училището ни. Инициаторите през първото междучасие на този ден си завързахме розови ленти на ръцете, след това раздадохме ленти на съучениците и учителите си. Така изразихме съпричастността си към благородната кауза.
Надеждата ни е тази акция да не остане формална, а да постави началото на една традиция, която да ни накара да се замислим в какъв свят живеем и всеки от нас според възможностите си да намери мотивация и да има вътрешната сила при необходимост да противостои на заобикалящата ни агресия, която за наше съжаление има тенденция да стане норма за публично поведение.
Написах горното на 26 февруари, само ден след като на околовръстния път в София се случи инцидент, лишен от логика и здрав разум. Джипът на четирима млади мъже, охранители, засича автомобила на младо семейство, което пътува за работата си. То реагира с натискане на клаксона, за да покаже на мъжете, които са го засекли, че постъпката им е не само нетолерантна, но и опасна. Вместо те да коригират поведението си, по-нататък действието се развива като в уестърн филм. Мъжете спират „Мицубиши”-то на семейството и пребиват двамата в колата. Оказва се, че на биячите такъв акт на агресия не им е за първи път, за тях това било начин на публично поведение. Този акт на насилие потвърждава не просто актуалността, а и важността и спешността на нашата акция.
От името на моите съученици и от целия колектив на Професионалната гимназия по туризъм изразявам съпричастността и състраданието си към пребитото семейство. На негово място можеше да бъде всеки друг. Никой от нас не е застрахован от такова брутално посегателство. Този злополучен акт е доказателство, че абсурдната агресия не е причина, а следствие на модела на възпитание, наложен в последния четвърт век в страната ни. Това е и доказателство, че обществото има нужда целенасочено да се работи за преодоляване на агресията и да се подтиска у нас, хората, животинският инстинкт за насилие.

Йоана Механджийска