Една история за героизъм без давност, за интернет и човещина

Хората са петимни за добрина и позитивизъм или как две самоковски момчета връщат надеждата на общество и народ

Напук на струящото черногледство и песимизъм по новинарските емисии на централните телевизионни канали и въобще от почти целия медиен арсенал в страната ни, се оказа, че българинът има нужда не само от зрелища, но и от… примери за подражание. Да, точно така – обикновеният човек изпитва остра нужда да види, да чуе, да се докосне… да повярва, че в днешно време също има герои, истински.
До това заключение стигнах наскоро – в понеделника на 16 май, когато сайтът на вестника ни бе посетен за един ден от над 18 000 души и се нареди сред най-посещаваните интернет портали в цяла България! Наред с обхваналото ме разбираемо вълнение, се запитах как е възможно до този ден сайтът да бъде четен от около 1000 души, а изведнъж бройката да скочи близо 20 пъти. Така попаднах на една публикация отпреди точно 4 години /пак около Гергьовден/ – разказът на младежите Емил Василев и Радослав Стоянов, рискували живота си, за да спасят паднала от Червения пешеходен мост в града ни жена. Оказа се, че новината е обиколила не само България, а и цялото земно кълбо – от Австралия до Канада и от Япония до Република Южна Африка.
Явно читателите не бяха обърнали внимание на точната дата. А може би това въобще не ги е и интересувало. Може би постъпката на двете момчета е била далеч по-значима от конкретната дата. И може би е трябвало да получи внимание от новинарските емисии още навремето. Но, както се казва, рано или късно всеки си получава дължимото – в случая Емил и Радослав заслужиха признанието на цяла България, а и на българите по света, макар и със закъснение.
Единият от двамата герои бе останал временно и без работа, което бе огласено в коментар под статията в сайта. Буквално веднага в редакцията и на зам.-кмета Сия Шехтанова позвъни българка от… Гърция, за да съобщи, че синът й, който има ресторант в Германия, е готов да приеме на работа младежа! За добрината няма граници… За щастие, скоро след това стана ясно, че младият мъж си е намерил препитание тук, в България, по родното Черноморие.
…Апатията и нихилизмът се насаждат като че ли целенасочено в умовете на ТВ зрителите и ефектът, за съжаление, е виден. Ние, българите, в безкрайните преходни дни и години сме се лутали по пътя, но явно не сме загубили човечността, съпричастието, хуманността. Просто се нуждаем от мъничко надежда, от добър пример и щипка позитивизъм. Миксират ли се тези „подправки”, гозбата обещава да ни донесе ако не някаква наслада, то поне известна ситост. За да можем да мечтаем за десерта…
А ето и някои от коментарите в интернет по повод себеотрицателните действия на Емил и Радослав, спасили младата жена от сигурна гибел в ледените води на Искъра:

Диана Иванова: „Когато прочетох статията, не можах да сдържа сълзите си! Момчета, да сте живи и здрави!”
Георги Костадинов: „Защо не чухме за този случай по новините? Или сме длъжни да научаваме само за катастрофи, терористи, измами, бедствия и убийства? Как да вървим напред като няма кого да последваме?”
Димитър Димитров: „Разбира се, че народът има сили и най-вече морал да се оправи България, но политиците ни не стават за нищо.”
Катя Василева: „Тежкият живот в България направи хората безчувствени! Тези млади хора заслужават повече от едно „браво”. Уважение на семействата им, че са възпитали такива деца! Пожелавам им добротата да им се върне многократно! Живи и здрави бъдете – точно вие сте надеждата, от която се нуждае България.”
Златина Стефанова: „Браво, смели момчета! Имам деца на вашата възраст и се надявам, че и те биха постъпили така, защото на първо място е ЧОВЕКЪТ с главни букви! После всичко останало! Какво значение има дали познаваш или не познаваш пострадалия?! И него го боли, и на него му се живее. Поклон пред героизма ви!”
Венцислав Алексов: „Да са живи и здрави и да имат много късмет в живота си. Много рядко на днешно време техни връстници ще постъпят по този начин. По-скоро ще си правят селфита с давещата се жена и ще се правят на герои, като го качват отново и отново в социалните мрежи, за да се докажат какви добри фотографи са…”
Васил Стоянов: „Не е вярно, че нашето време не може да роди герои или че деградацията и консумативизмът са обхванали напълно младото поколение. Нужно ни е само единение и организация. Българският народ има силите и морала да промени България.”

Случаят

Неделя, 6 май 2012 г., около 13.30 ч. Двамата съученици и приятели Емил Василев и Радослав Стоянов тръгват на разходка от кв. „Самоково” към центъра на града. Тъкмо се качват на моста, когато чуват техен приятел да им вика да се обадят на телефон 112. Първоначално дори не разбират какво става.
Емил все пак вижда нещо – някакъв силует, който пада от моста в реката. Отначало мисли, че това е чанта или някаква друга вещ, но след секунди вижда човешко тяло да се носи по течението на Искъра.
Двамата приятели моментално се обаждат на 112 и обясняват къде точно се разиграва драмата. Осъзнали веднага сериозността на ситуацията, започват да следват тялото, като тичат рисковано по самата стена на реката. При първия удобен случай скачат от нея.
Успяват да изпреварят удавницата с бързо бягане. При скока от 4 метра височина и двамата получават натъртвания, но не се спират и веднага нагазват в ледените води с опасност за собствения им живот.
За късмет при един от праговете водните талази изтласкват тялото по-близо до момчетата. Емил влиза пръв във водата. По-късно споделя, че от напрежение изобщо не усеща колко е студена, мисли само как да помогне.
Влиза почти до средата на Искъра и пресреща носещото се тяло. Едва тогава младежите разбират, че става въпрос за жена. Емил я хваща здраво за ръката, но в същия момент се подхлъзва и се потапя целият в студената вода. Тогава се намесва Радослав, който е намерил стабилна основа, на която да стъпи. Той успява да издърпа другаря си и жената на брега.
Младежите обаче разбират, че все още спасителната операция не е приключила, защото жената е посиняла и телесната й температура е спаднала драстично. В този момент само секунди са я отделяли от изпадане в хипотермия от студа, тъй като водата изстудява тялото 27 пъти по-бързо от въздуха.
За щастие точно тогава пристигат екипи на полицията и пожарната. След секунди се появява и линейка. Медиците завиват моментално жената с одеяла, за да се стопли, качват я на носилка и я издърпват над стената, след което я откарват в болницата. Един човешки живот е спасен!
Цялата ситуация се разиграва буквално за секунди. Двамата млади хора не са имали никакво време за размишления. Реакцията им обаче е била светкавична и точна. В бързината и двамата влизат в реката с дрехите, с модерните си мобилни телефони, ключове, портфейли.
„Вечерта, след тази разминала се на косъм трагедия, не успяхме да заспим. Постоянно мислехме за случилото се. „Пред очите ни” случката се разиграваше отново и отново. Такива неща сме гледали само по телевизията, като някои от случките имат фатален край. Много се радваме, че успяхме да помогнем”, споделиха тогава младежите пред „Приятел”.
Превъртайки лентата назад, момчетата преценяват, че има няколко обстоятелства, които оказват влияние за успешния край на спасителната операция: пълноводната река успява да поеме тежестта на тялото и то не се удря в дъното при падането; очевидци на инцидента веднага се обаждат на тел. 112; моментално реагират полицаи, пожарникари, лекари; помага накрая и течението, което изтласква жената към спасителите й.
Но безспорно най-голяма роля за спасяването на човешкия живот имат Емил и Радослав, които дори за миг не се поколебават в своите действия. Те рискуват здравето и дори живота си, за да спасят непознат човек.

Признанието

Двамата младежи – Емил Василев и Радослав Стоянов, тогава на 21 и 22 години, получиха за героичната си постъпка златния почетен знак на Самоков и финансова премия от по 200 лв. Това стана по решение на Общинския съвет, след публикация в „Приятел” и предложение до местния парламент на дружеството на Съюза на българските журналисти в Самоков.
Няма по-достойна постъпка от тази и по-голямо признание от това да спасиш човешки живот!

Над 18 хил. души от цял свят влязоха на 16 май в сайта на „Приятел”

Покрай разпространяването на историята за героизма на Емил и Радослав в национален мащаб в понеделник, 16 май, на сайта на вестника бяха регистрирани 17 988 уникални посещения /всяко от различен източник/. Общите посещения през деня пък бяха 18 385. Разбира се, това доведе до отчитането на нов рекорд в близо 5-годишната история на нашата онлайн платформа. Ново върхово постижение бе и престоят по едно и също време в интернет страницата ни на 351 души.
Любопитното е, че тези посещения са станали факт от най-различни точки на България, а и на света. Сайтът на „Приятел” е посетен от читатели от 69 страни, разпространени по континенти както следва: Европа – 16 716; Северна Америка – 344; Азия – 98; Австралия и Океания – 11; Африка – 5; Южна Америка – 4. От гледна точка на устройствата, от които са регистрирани посещенията, те се делят на: компютър – 8 800; телефон – 8767; таблет – 647 и др.
Най-многобройни, естествено, са посещенията от България – 14 583. В топ 10 влизат още Великобритания /681/, Испания /286/, САЩ /261/, Германия /207/, Италия /146/, Гърция /144/, Канада и Холандия /по 74/ и Австрия /71/. Двуцифрен брой посещения са регистрирани и от Франция, Чехия, Русия, Норвегия, Белгия, Кипър, Турция, ОАЕ и др. Може би най-екзотичните точки на света, от които сайтът ни е бил посетен, са Кувейт, ЮАР, Виетнам, Сингапур, Доминиканската република, Коста Рика, Конго, Американските Вирджински острови, Никарагуа, Тайван, Нова Зеландия, Саудитска Арабия, Малдиви, Мианмар, Киргизстан, Индонезия и др.
Всичко това недвусмислено говори и за големия брой самоковци и изобщо българи, които живеят извън родината си. Положителната страна в случая обаче е, че те не са загубили българското в себе си и се интересуват от злободневието, от проблемите и успехите на обикновения български гражданин. Тези хора се чувстват съпричастни със случващото се в отечеството им. Надяваме се и ние като медия и обществен отразител да бъдем полезни на нашите сънародници в чужбина и да бъдем своеобразен мост към самоковското и българското. Още повече в случай като този с героичната постъпка на двете момчета.

Делян Василев