Израелското продължение на една самоковска история

По следите на „Семкарчето-милионер”

Преди две години публикувах историята на един самоковски евреин, който от продавач на семки в чаршията на Самоков се превръща в най-богатия поданик на Царство България между двете световни войни. В продължение на доста години прехвърлих стотици пожълтели страници и документи, прерових регистрите в Самоковската община, прелистих много папки в националните архиви, обиколих не малко музеи. Събирах и сглобявах парче по парче случайните останки на унищожената от моя герой негова собствена биография.
Преди Втората световна война тайнственият евреин заличава всичко, свързано с живота си, включително и фотографиите, и изчезва. Гестапо напразно издирва под дърво и камък полковника от американските тайни служби Анжело Куюмджийски. Това е името на самоковския евреин.
Книгата, чието заглавие е „Семкарчето – милионер или възкръсващият евреин”, беше експлоатирана и плагиатствана от много софийски вестници, списания и интернет сайтове. Някои я ползваха коректно, други не особено коректно. А имаше и такива, които погазиха напълно авторските права. Животът на загадъчния самоковец, описан за първи път с подробности, предизвика изключителен интерес.
Колкото и да се стараех при събирането на материала, усещах, че разказаната от мен история е непълна и има неточности. След излизането на книгата се опитвам да намеря родственик на Анжело или поне хора, които са го познавали. Усилията ми бяха безуспешни до преди няколко дни.
В началото на този месец по телефона ми се обади непозната жена и на развален български език ме попита дали аз съм авторът на книгата за Анжело Куюмджийски. След като потвърдих, непознатата сподели, че е родственичка на моя герой. Обаждането беше от Израел, като преди това жената е разговаряла и с редакцията на в. „Приятел” /книгата е дело на издателство „Приятел”/, откъдето са й дали моя телефон. Проф. Ирис Паруш – така се казваше непознатата жена, сподели, че заедно със съпруга си – проф. Ади Паруш, след няколко дни ще пристигнат в България и ще посетят Боровец и Самоков. Тя настояваше за лична среща, явно заинтересована от написаното за нейния сродник.
Заедно с редактора от в. „Приятел” Тодор Попов на 23 май посрещнахме в Самоков семейство Паруш. На чаша кафе започнахме разговора за интересните истории на самоковските евреи.
– Знаете ли, че най-успелият български евреин в Израел е също самоковец – подхванах темата аз. – Някога, като кмет, много пъти по българи, посетили Израел, получавах поздрави от дългогодишния израелски министър на здравеопазването – самоковецът Виктор Шемтов. Поздрави са ми донасяли журналистите Иван Гарелов и Тома Томов, като международникът Томов беше направил и прекрасен филм за министъра-родолюбец. На няколко пъти във филма Шемтов говори с възхищение и любов за родния си град.
Андрей Луканов, който също е имал срещи с израелския министър, ми е разказвал: „Това, че Израел има едно от най-добрите здравеопазвания в света, се дължи на този човек. Правителствата в Израел се сменяха, но министърът на здравеопазването си оставаше. И така – повече от 20 години. Непременно ще го доведем и в България, и в Самоков този човек. Има на какво да ни научи.
Докато говорех всичко това, новата ми позната се смееше на глас, а после ми поясни:
– Този министър е моят баща. Всички го знаят с името Виктор Шемтов, но това не е истинското му име. Неговата рождена фамилия е Куюмджийски. И той е син на брата на Анжело – Рахамин. По време на Втората световна война баща ми е бил говорител в радиостанция, която е предавала от Йерусалим и целта на тези предавания е била да вдъхват кураж на евреите в окупираните от немците земи. Младият говорител е бил задължен да излиза в ефира под чуждо име. Тогава той си измислил името Виктор Шемтов. Виктор – от виктория /победа/, а шемто на иврит означава добър човек. Младежът си харесал измисленото име и след войната си го запазил, още повече, че Куюмджийски на иврит не звучало добре и трудно се произнасяло.
Ирис е родена в Йерусалим и не е живяла в България, но говори сносен, разбираем български език:
– Вкъщи говорехме на български и баща ми, и майка ми, която е еврейка, родена в Русе. Те държеха ние, техните деца, да научим българския, да смятаме България за наша родина и че тя е най-красивата страна в света.
Като слушах тези неща, с болка си мислех за онези българи от новата емиграция – в Америка, Англия, Германия, Испания, чиито деца не знаят български и се срамуват да се нарекат българи, защото безродните им родители пред тях оприличават мястото, където са се родили, като нещо грозно и отвратително.
Засрамиха ме тези евреи. Много ме засрамиха…
Когато дойде време да говорим за именития им родственик, настъпи разочарованието.
– Знаехме, че сме имали много богат чичо, но само толкова. Баща ми никога не говореше за родния си чичо и изобщо, по неизвестна за нас причина, темата „Анжело Куюмджийски” беше табу в нашето семейство. А и в другите семейства от този род, които живееха в Израел. Никога не сме виждали и не сме имали негова снимка. В един български вестник, в който се разказваше за вашата книга, беше показана снимка с няколко човека и имаше предположение, че един от тях е може би Анжело. Събрахме се цялата Куюмджийска рода и умувахме кой от хората на снимката носи черти на нашия род. След дълги спорове се спряхме на един мъж с гола глава и дръпнати очи, но все пак не сме сигурни дали е той – сподели проф. Ирис Паруш.
Напразни бяха очакванията ми, че ще науча нещо повече за тайнствения евреин или поне, че ще имам негова снимка. С темата Анжело Куюмджийски вече са се ангажирали известни журналисти от централните вестници и ще си сътрудничим в търсенето. Възможно е на някого да му провърви и да се добере до повече сведения.

Христо Ярловски
Б. Р. Чудесна репродукция на картина на родната къща на Куюмджийски в нашия град, рисувана от младия тогава самоковски художник, по-късно професор – Васил Захариев, бе подарена от Хр. Ярловски на родственичката на Анжело Куюмджийски. Ярловски дари и книгата си с автограф на своята гостенка, чиято майка Грети е на 98 години и свободно говори и чете на български. Още една книга за „семкарчето – милионер” пък проф. Ирис Паруш обеща да предаде на Националната библиотека в Израел.