Жоржета представи “Магията на Латинска Америка” в София

За да се усетиш магията на страните от Латинска Америка, трябва да отвориш страниците на книгите, написани почти на един дъх от нашата съгражданка Жоржета Пехливанова. Тя дълги години е работила в посолствата на България в Испания, Аржентина, Венецуела. Преживяванията си описва в четири книги. Първата – ”По вълните на дипломацията”, излиза още през 2000 г. Последната – „Магията на Латинска Америка”, съвсем отскоро е на пазара.
Промоцията й бе в Самоков, а на 17 февруари и НДК /зала 4/ в София събра представители на културната общественост, дипломати, приятели, роднини.
„Всичко е написано с мекота и дипломатичен тон, затова Жоржета Пехливанова е получавала високи оценки, благодарствени и поздравителни писма. Нейните книги са една професионална визия за обществото”, заяви при представянето на “Магията…” журналистката Галя Шопова.
Самата Жоржета бе щастлива, че книгите й се четат от много хора и по този начин те научават интересни неща за жителите на Латинска Америка и за техните взаимоотношения.
„От много колеги съм черпила знания и опит и съм се старала да бъда етична. Много е важно дипломатът да е точен, искрен и честен към хората. Той работи на тъмно, дейността му не е показна, но това е сериозна работа в името на държавата”, изтъкна Пехливанова.
Преди да напише своите книги, тя е имала многобройни срещи с дипломати от различни страни и така все повече е опознавала света на дипломацията. Тези контакти и връзки са й дали много. Силно впечатление са й направили срещите с венецуелския президент Уго Чавес – една от най-коментираните личности в Латинска Америка. У него според някои живеели двама души. Бил бърз, прям, не се съобразявал с нормите на поведение. Не могла да забрави и думите на писателя Маркес: „Отечество без герои е като къща без прозорци”.
Пехливанова се запознала с Дилма Русеф в Буенос Айрес. За новата президентка на Бразилия казвали: „Тя вече не е Жана д`Арк, а желязната лейди”.
На въпрос за затвора в Колумбия, в който имало много българи-“мулета” /преносители на наркотици/, Пехливанова отговори: „Не съм очаквала да се потопя в това блато. Влязох там с много страх, но и с желанието с нещо да помогна на тези наши сънародници. Бях чула за тежките условия, за това, че животът им е твърде рисков, че вътре имало дори оръжие и телефони, липсвали обаче тоалетни. Смятам, че всеки човек има право на втори шанс да продължи живота си. Протестирала съм много и срещу безхаберието на нашите държавници към посолствата ни, за сградите, които струват милиони, а са оставени да се рушат. От разкошни сгради се превръщат в руини…”
Много още неща сподели Жоржета Пехливанова, но от водещата научих, че е била избрана за почетен гражданин на Еквадор.
На срещата присъстваше и проф. Александър Янков, уважаван в цял свят специалист по международно право, който разказа за усилията на дипломацията да се уредят отношенията между България и страните от Латинска Америка.
От името на самоковската общественост поздравление поднесе Нина Христовска, директор на Историческия музей. Тя сподели високата оценка на самоковци за Пехливанова и книгите й и добави, че Жоржета е една от многото видни личности, които е дал Самоков на България и света.
Прочетен бе поздравителен адрес от кмета на Сливен /откъдето е съпругът на Жоржета, известният актьор Венелин Пехливанов, починал преди няколко години/.
„Жоржета е безспорен талант с желязна дисциплина. През 2001 г., на една от сбирките на народните представители с дипломати, се запознахме и станахме приятелки. Тя е много сериозен, раздаващ се дипломат. Влага и сърцето си във всичко и затова написаното от нея не е суха материя, а интересно и приятно четиво. От сърце й желая дълголетие – и физическо, и интелектуално, за да може да ни зарадва с още книги, които вярвам, че ще бъдат все така интересни”, сподели пък бившата депутатка Весела Драганова.

Димитрина Божилова