Тъжната вест за кончината на един от ветераните на партията на българските социалисти Григор Стоичков ни припомня още по-отчетливо неговата значимост като личност.
За кадрите, които имаха досег с него и го познаваха отблизо, той беше като последния мохикан от онази човешка сплав на хора, едновременно познали горнилото на антифашистката съпротива, мощно присъстващи в изграждането на модерна България и непримирими към рушителните сили в днешно време.
Напълно приложима за него е максимата, изказана от Екзюпери: „Да си човек, значи да си отговорен”. Да, той беше преди всичко отговорен, негова най-ярка отлика като ръководител. Дори се чувстваше отговорен за неща, за които пряко не отговаряше, защото болееше и преживяваше неудачите, допуснати независимо от кого.
Той работи забележимо позитивно и продуктивно, когато ръководеше последователно три министерства – на транспорта, на строителството и на земеделието, защото беше човек на градивното действие, на иновативното мислене. В тези твърде разнородни по дейност министерства той не се прояви като повърхностен пенкелер, нито показа среднячество, защото се опираше на експерти, на хора, акумулирали знания и с доказани в практиката възможности. Той имаше развита чуваемост, бързо определяше приоритетите във всяка област и се заемаше не с празнодумство и „показуха”, а с креативни и настойчиви действия, каквото и да му костваше това в личен план. Не напразно го наричаха „мъжкото момче” в Министерския съвет.
Освен с родното си място село Горна Малина и Софийска област, той беше здраво свързан и със Самоковския край, дори го приемаше като второ родно място. Тогава, през 70-те години на миналото столетие, той беше два мандата народен представител, излъчен от самоковци. Многостранната ни икономика тъкмо тогава имаше нужда от модернизация и тя започна. Строеше се трескаво, но не безобразно, а само, за да се осигурят потребните производствени халета и технологично оборудване и среда за нови производства – знакови за вътрешния и външния пазар. Новаторският дух беше овладял стопанските кадри на Самоков и той, Григор Стоичков, застана зад тях с авторитета си, с ранга и ресурса, който управляваше, без да злоупотребява с тях.
Благоустрояваше се градът като цяло. Центърът се обнови, но с премерено вписване на паметниците на културата в неговия интериор.
Непознато като явление до тогава беше в един общински център да се изгради Домостроителен комбинат със специфична за планинския ни характер номенклатура.
Започна проектирането и изграждането на трудоемките и невидими с просто око подземни инженерни съоръжения. Обогати се с нови сгради и оборудване училищната мрежа, за да откликне на нуждите от нови специалности. Културният и спортен живот традиционно получиха нови импулси. Самоков и Боровец станаха за първи път в историята на България домакини на кръгове от световните купи по мотокрос и ски, а това не беше възможно без изграждането междувременно на мащабни спортни съоръжения и инфраструктура.
Нямаше безработица. Напротив, внасяхме работна ръка от съседни райони. Нямаше нарушения на екологичното равновесие в природата, горите се пазеха от неразумна сеч и се обогатяваха с нови насаждения.
И всичко това с негово участие и поддръжка.
Взискателен към себе си, той изискваше и от другите. Почтен в действията си, той изискваше почтеност и от другите. Понякога, като израз на недоволство от несвършена работа, повишаваше тон, но веднага, с ръка на рамото на потърпевшия, даваше кураж, че заедно ще се справим и успеем в начинанията си. Защото те са „на ползу роду”.
Такова градивно беше общото ни минало на нас, самоковци, с Григор Стоичков, което без притеснение можем да наречем „доброто старо време”, когато в България се работеше отговорно, градивно и с ясна перспектива.
От името на всички поколения кадри казвам: Благодаря и сбогом, другарю Стоичков!
Николай Радоев Николов
+ There are no comments
Add yours