Катрин Митева: „Габриела Даганова е една пъстра и цветна картина“

Животът е низ от възходи и падения, от разочарования и очарования, от приливи и отливи, от пристигащи и заминаващи; важното е кое остава -доброто и невероятните емоции и спомени. Разрових се из най-прашните редове на спомените на душата ми и открих толкова топла добрина, която тая към Габи.
Запознахме се, когато бяхме в детска градина „Детелина“ – аз на 6 г., тя – на 5. Още от деца бяхме странни, но си играехме доста добре, като беряхме листа от близкият храст /смее се/. След това всеки тръгна по своя вече ученически път. Срещнахме се отново на „борбената, суровата сцена”, както казва тя – лекоатлетическата писта, при най-добрия човек и треньор, който някога сме имали и двете – Костадин Чифлиджанов. Аз тренирах, тя дойде и никога няма да забравя деня, в който се срещнахме за първи път – разбира се ,стана „сблъсък на титаните“ – скарахме се, не си спомням за какво, но тогава и разбрахме,че можем да бъдем истински приятели.
Тя е емоционална, избухлива, търпелива, странна, нормална, сладка, горчива… Габриела е една пъстра и цветна картина, която не пасва на всеки, не може да бъде разбрана и оценена,защото е различна от другите… Беше много забавно с нея – пеехме, скачахме, поплаквахме си – щуротии, лиготии… Благодаря на леката атлетика, че ни срещна. Живеехме,трупахме опит, растяхме, но оставахме заедно.
Спряхме да тренираме,защото изкуството взе своя превес в живота ни. Аз танцувах, тя пееше – участия, концерти, театри, съвместни творби… – подвижен цирк, както се шегувахме. „Всеки луд с номерата си”, но важното е, че симбиозата беше успешна. Завършихме, поплакахме си, че вече не сме деца, но всъщност детското в нас съвсем не си е отишло и до ден днешен. Започна чисто новият ни „голям” живот, който никак не е лесен и за двете ни.
Преминали сме през какво ли не. Хората дори не подозират през какво е минала или минава Габи, защото 500-каратовата усмивка е на лицето й. Тя е силен човек. На прага е да завърши университет. Аз вече го направих. И двете имаме стабилна работа, цели, мечти, живот… Вървейки по пътя си, се надявам, дори във временни кризи на емоции и отношения, да запазим спомена, емоцията, лудостта, ако щете, защото времето си играе с нас, човек остарява ужасно бързо и помъдрява прекалено късно – точно, когато няма време!
От сърце желая на Габи това да бъде началото на велики успехи и постижения в сферата на изкуството, защото знам какво означава то за нея. Пожелавам й да не спира да мечтае, да се бори, да побеждава! Винаги да търси и да намира най-добрите свои качества, да бъде човек, а не човече, да гори, но никога да не тлее!