Планински орел се възнесе завинаги в небесата – Венцеслав Недялков

In memoriam

На 7 декември в Митрополитската черква си взехме сбогом с големия планинар, алпинист, планински водач и спасител Венцеслав Недялков.

х х х

“Един планински орел трябва да се рее…”, казваше Венци Недялков.
Алпинист, планинар, планински водач, планински спасител… добър човек – с това ще го запомнят всички, които го познаваха, а неговите близки и приятели ще пазят в сърцето си спомените от хижите, преходите, срещите, песните му и неговата осанка на човек, свързан с планината.
Венци ще остане завинаги с приятелите си, с десетките планински спасители и алпинисти от цяла България.
Роден е през 1954 г. в Самоков. Завършва техникума, специалност “Студена обработка на металите”. Завършва и всички възможни курсове, свързани с планината. Започва работа като планински спасител. Няма алпиниада, в която на младини да не е участвал. След катастрофата на Гросглокнер поема по-малко рискове в алпинизма. Стигал е до най-високите планини в света, родните ги познаваше изцяло. “Тръпката е да достигнеш върха, а не някой да те гледа”, споделяше за алпинизма Венци. “Това не е за публика”, казваше още той.
Незабравими ще останат ентусиазмът и отдадеността му по организацията за почитане на паметта на алпиниста Тони Павлов, който умира в ръцете му на Гросглокнер. “За една година имах три срещи с Господа…”, разказваше Венци преди години. Имаше предвид и катастрофата на Гросглокнер /3798 м/, при която загуби приятеля си алпинист и хижар на “Заврачица” Тони Павлов.
“При инцидента с каменопада върху Тони не знам как оцелях. Като се обърнах, видях до главата му червено петно. Той заби пикела и увисна, не дръпна и мен надолу. Под нас имаше 200-метрова пропаст. Тони спаси моя живот…”, разказваше Венци. От трагедията насетне всяка година организираше панихида на “Заврачица” в памет на Тони и говореше с голямо вълнение.
“Няма камък в планината, на който да не съм стъпил”, казваше още Недялков.
Близо 50 години е бил неразделен с Мусала – качил се на балканския първенец, кокато бил на три годинки и половина. От ранна младост работи на Мусала, в Метеорологичната станция, където се и пенсионира.
Родителите му, близките му – всички са свързани с Мусала и планината.
“Аз съм голям оптимист за всичко. Имам си всичко, душата ми е радостна. Обичам повече високите планини, отколкото гората. Един планински орел трябва да се рее… Имам душевен покой. Не се стремя към нищо материално и не преследвам нищо в живота, живея по обикновени правила, в хармония с околния свят”, казваше Венци.
За кулинарните му умения пък негови приятели споделяха: “С голи ръце и вино ще ни приготви, и смок!”
Повече от десет години работи на язовира, в “Киноцентъра” – затова приятели го кръстиха “Пиратът от Мусала”.
“…Езерото се укротява сутрин около девет-единайсет и вечер към седем-седем и половина. Получава се огледален образ при смяна на теченията. Сутрин го гали самоковецът, вечер – софиянецът. После ветровете постепенно утихват”, разказваше край язовира Венци.
“Кръстосвам морета и океани, а при попътен вятър корабът се вдига в планината”, смееше се той, гледайки към любимата Мальовица.
“Човек няма ли мечти, не става за нищо” – философстваше Венци…

х х х

Съболезнования на близките!
Венци, ще останеш завинаги с приятелите си.

Десислава Стоянова