В света на добрите хора: Хубавото е край нас, трябва да го открием и оценим

Изтеклата 2016 година посрещнах с контузия на тазобедрената става на левия крак след падане. Първи ми помогнаха семейство Васко и Весела Попови и техният внук Дени – на 5 години, като ме заведоха в „Спешна помощ” с Елена Кънева и Мими Бонева.
След това грижите продължиха от:
– съседите Венета и Йордан Илчеви – снабдяване с продукти, изхвърляне на боклука, поднасяне на топли гозби;
– Елена Кънева заедно с Георги Попов, шофьор на такси – за получаване на пенсията, купуване на лекарства и продукти, плащане на сметки. А домът на Елена и Васко Къневи е „клуб на пенсионера” за приятели;
– Маргарита Коцова – съседка от входа на блока – ежедневно в приятна обстановка пиене на сутрешно кафе, придружено със сладкиш, а понякога и… със зелник;
– Виолета Вардарова ме придружаваше да гласувам през 2015 и 2016 г., получавах и подкрепа с продукти;
– Светла Каратенева и Иван Киров – снабдяване с мед от Поповяне, от братовчедка ми Елена Цолева;
– доволна съм за ценните съвети на отците и братята от манастира „Благовещение” до с. Копиловци, Кюстендилско; на Елена Цолева, на приятелите от в. ”Приятел” и на още много други;
– неоценима е помощта на Виолета Пандурска, продавачка на вестници на павилиона в кв. „Самоково”, пред бившия магазин „Европа”. Тя познава постоянните си клиенти и вестници за тях винаги има. А ако недостигат, сама ходи и ги купува от близката „lafka”. Приятно е да се срещаш с хора, които обичат работата си и са готови да помогнат.
Благодаря ви, мили хора, за грижите, които полагате за мен и досега! Това е доказателство, че не сме сами на този свят – с нас са винаги Бог и… приятелите. Поклон от мен:
Виктория Градинарова
пенсионерка, 66 г.