Христо Христов: „Александър Дамянов беше и си остана мой кумир“

Вече ходех на уроци при учителя Дюлгеров, но не бях виждал електрическа китара на живо. Няма да забравя, когато това се случи за първи път.
Играехме с децата, ритахме топка, на Польето до Старопитала, когато едно момче, може би 5-6 години по-голямо от мен, мина край нас, идвайки от главната улица, и продължи над Старопитала. Носеше китара. Електрическа. Червена. Без калъф. Очите ми останаха в нея.
Дамян – така го знаехме, а точното му име – Александър Дамянов – разбрах доста по-късно! Това беше момчето, което години наред и досега си остана моят най-голям кумир като китарист.
Доста по-късно едва се осмелих да разговарям с него. Боготворях го. А той се оказа изключително скромен, добронамерен, невероятно добър и дори притеснителен човек.
Свиреше с Джери, неговият първи учител, който после дълги години беше с „Шоколадовите момчета”. Свиреха в Боровец, ресторант „Москва”, и ние, няколко момчета от Гробищаро, хващахме рейса и ходехме да ги слушаме.
Не знам как е попаднал за първи път в София, в оркестъра на Никола Чалашканов. Но както и да е, съдбата си е знаела работата. Там Дамян се е утвърдил като един от най-добрите китаристи в България. И не само в България.
Ходели сме на репетиции на оркестър „София” и сме се възхищавали от музикалния му талант. Убеждавахме се многократно, че на него Господ е давал с пълни шепи!
Жена му, Вили, разправяше как двамата влезли една вечер в голям софийски ресторант да вечерят. Поръчали си, но преди да им донесе поръчката, сервитьорът дошъл с огромна молба от името на оркестъра и хиляди извинения да отидат другаде да вечерят. Те щели да им платят сметката. Просто в присъствието на Дамян не могли да свирят. Вили щяла да се развика, но Дамян приел молбата и напуснали заведението.
Преди няколко години Дамян, заедно с двете си дъщери, които като татко си са изключително музикални, направи своеобразно, неповторимо и високо професионално трио.
Навремето посещавах специализиран курс в Музикалната академия. Преподавателят по елементарна теория и импровизация доц. Симеон Щерев, когато се запознахме, каза: „А, от Самоков?! Познавате ли Александър Дамянов?” И без да дочака отговор, с особено чувство, добави: „Изключителен китарист! Абсолютист!”

Христо Христов