За медиите и дезинформацията

Аз, гражданинът…

Обичам самоковския вестник „Приятел”. Още самото име те грабва, сякаш ти казва: „Ела тук, ще се чувстваш при сигурни приятели. Стига сърцето ти да е чисто, да отсъстват омразата и злобата.” А най-важната награда за вестника е доверието на читателите. Отворената трибуна на вестника към обосновани политически и всякакви други теми го прави достъпен за всеки. Отличният му колектив с подчертани образователни и професионални качества доказва по безспорен начин това. Умереният му стил, способността възможно най-правдиво да представя предоставената му информация, му прави чест. Явно се спазва веруюто, че уважение се печели само тогава, когато се стремиш да поднасяш истината възможно най-отговорно и с уважение към читателя.
Наблюдавам, когато имам възможност, и много други медии. За някои, подвластни на други интереси, изкривяването на различна по вид информация може да бъде стил, но за държавната БНТ това е недопустимо.
Случайно ли е 500 интелектуалци и други граждани да критикуват седмичното предаване, засягащо Синода ни и свързани с него въпроси. Не, не е случайно, аз също ги подкрепям. Не се ли разединява обществото? Защо ръководството на тази институция допуска подобен метод на работа?
Трудно ми е да си обясня, когато една водеща в сутрешния блок на същата телевизия, където се говори за култура, често въздъхва с облекчение: „Колко ми е готино…” Колегата й избягва да се облекчава по този начин, очевидно придържайки се към същността на предаването.
А какво да кажем за информацията, която ни представяше известна водеща в БНТ, която бе изпратена с парите на данъкоплатците в САЩ, за да ни представи коректно инаугурацията на новоизбрания президент. Вместо това, застанала на едно кръстовище, тя се бе заела с непосилната задача да брои протестиращите против президента. Според мен представителката на най-значителната обществена наша телевизия би трябвало да уважи и значимостта на болшинството американци, гласували за своя президент.
Колко силно и правдиво авторката на романа „Нощта е също слънце” Божана Апостолова при представянето на своята книга с неповторимата си откровеност влезе в темата за „пипалата на времето”, за ужаса от политиците при невъзможността им да решават проблемите; за жената, която моли за помощ, за да погребе мъжа си; за самотата, която ръфа хората; за множеството хора около теб, сред които се чувстваш ужасно сам. „Вие, медиите, казва Апостолова, с вашите предавания създавате един бездуховен живот. В това безвремие нито един политик не може да постигне успех, ако не се вдигне духа. Дълбайте до мозъка, за да стигнете до хората. До душата им.”
Нека се пренесем за кратко на екраните на почти всички наши телевизии с безкрайните изяви на редица отхвърлени от избирателите депутати, министри, политици – „благоутробия с широки рамене”, както би повторил Стефан Цвайг, ако беше жив, слушайки ги как се мъчат да ни убедят колко полезни неща са сътворили, докато са били на власт. А самите те пък недоумяват защо народът ги е отхвърлил.
Да, мълчаливото мнозинство трудно прощава. Презира лъжата, разграничава я от истината и знае как да накаже който трябва и когато трябва.
За онези, които се стремят на всяка цена да останат във властта, Джон Стайнбек ще каже: „Всяка физиономия, която по-дълго се задържа на власт, американците я намразват”. Е, трудно ли е да се досетим защо по-голяма част от американския народ избра ново лице с нов стил да го ръководи.
Но да оставим нашите американски приятели. При нас не е ли същото? Някои се напъват да ни уверяват, че трябва да напуснем Европейския съюз. Това е толкова глупаво, колкото и това, че трябва да говорим само суперлативи за ЕС. Най-прост пример: разделянето на стандартите. „Да, има свободна зона, както казва проф. Иво Христов, преподавател, социолог, но свободно движение на капитали има само в една посока – от Изток на Запад. Затова повечето държави на Изток се разрушиха отвътре – без индустрия, без човешки ресурси. Както стана и с България, срещу което получава някакви подаяния от Брюксел. Една погранична буферна зона. Това, което виждаме на върха на държавата от години насам, е трето поколение на хората от комунистическия елит, който е стигнал нивото на безропотния слугинаж”.
Накрая няколко думи за фалшивата информация или дезинформация. Трябваше да се роди Тръмп в пространството, за да се освободят душите на редица бележити интелектуалци, журналисти, социолози и кой ли още не, за да подложат на критика и преосмисляне досегашния модел – за разделението на хората по света и у нас, за посочената по-горе фалшива информация, заливаща по всевъзможен начин медиите. Сякаш да лъжеш е нещо нормално, дори приятно. Стига да носи изгода някому.
Забравят обаче, че носителите на новата промяна не мислят така.

Димитър Караиванов