Самоков развива икономика на… кражбите

Само за половин-една година Самоковска община бе белязана от няколко знакови кражби. Не че всеки взлом в даден дом не носи достатъчно негативни последствия /независимо от откраднатите предмети и пари/ на неговите обитатели, но тук ще обърнем внимание на няколко знакови престъпления.
В рамките на броени месеци бяха разбити банкомати на различни банки в Радуил, кв. „Самоково“, супермаркет „Т Маркет“, оглозгани бяха и офисите на мобилните оператори „Мобилтел“ и „Виваком“. Върхът на изобретателността на наглите престъпници бе обирът на десетки хиляди лева от… Община Самоков!
Пак подчертавам, че отделно от тези големи удари, почти всекидневно се извършват по-дребни грабежи, влизания с взлом, кражби на автомобили и пр. Да не споменаваме пък и за десетките хиляди левове, задигнати от ало-измамници от възрастни хора в Самоковско…
Наистина, това не е само при нас, но какво ни топли това?!
Как стигнахме до тук?
Отговорът на този въпрос трябва да го търсим не само в немотията, беднотията и бездуховното, като че ли, време, в което живеем. Нека се запитаме колко от тези едромащабни престъпления са с разкрити извършители? Отговорът, цифром и словом, е 0 /нула/! Да, правилно прочетохте – няма нито един доказан виновен по тези скандални посегателства на обществения ред, нито един!
Разбира се, тези резултати сами по себе си насърчават злосторниците, които остават над закона и придобиват все по-устойчиво чувство на недосегаемост. От полицията. От съда. От държавата. От закона. От собствения си морал дори?! Те си знаят…
Неотдавна мои познати бяха неприятно сюрпризирани посред бял ден – крадци проникнали в дома им и отмъкнали крупна сума плюс любими, скъпи и сантиментални бижута. Наскоро къщата на друг познат бе разбита за… един стар телевизор! Миналата година от дома на колежка пък бе отнет противозаконно, наред с други вещи и парична сума, скъп предмет – пръстен, подарък от покойния ѝ баща…
Стопаните на тези домове споделяха уплахата си от станалата беля, от загубените вещи и пари… Но най-много ги мъчеше самият факт, че някой е влизал в личното им пространство, тършувал е в собствения им дом, газил е техния под.
А, както някой някога е казал: държавата – това е замяна на свободата на отделния човек срещу неговата сигурност. Е, явно ние нито сме свободни, нито пък живеем на сигурно и спокойно място.
Халал да ни е такъв живот, в който не смеем да кажем, че заминаваме на почивка, за да не ни разбият домовете; в който не смеем да огласим смъртта на близък човек, за да не ограбят къщата ни; в който дори и посред бял ден човек не може да се чувства сигурен за здравето и собствеността си; в който не смеем да вдигнем телефона, защото не се знае кой е от другата страна; в който е по-лесно да откраднеш или да изплагиатстваш нещо, отколкото да го изработиш или закупиш.
Остава ни май само да се уповаваме на Бог и да се надяваме, че анархията и моралният упадък ще бъдат ненадейно изкоренени от българските земи, а блудните синове ще се разкаят, както става в притчата, която сам Господ Иисус Христос е разказал.

Делян Василев