Миг

– Как хубаво мирише на приказки! – звънна възторжено гласче и малки ботушки затупуркаха между рафтовете с детски книжки в книжарница „Атлас”.
Застинах… за миг…
Пред очите ми гласецът се преобрази в пърхащ 3-4-годишен дребосък. Очичките му трескаво търсеха нея – книжката с ухаещите приказки. Може би тази? Не, ето тази! Гушна я и се понесе към касата…
Неколцината посетители стояхме вцепенени. Спогледахме се. Безмълвен въпрос затрептя в очите ни. Кой ли от семейството и как ли бе натиснал точното бутонче в точния миг, за да взриви у мъника този порив към писаното слово?!…
Чуруликането излетя из вратата. Сля се с уличната пъстрота…
Остана само тишина… За миг…
Дълбоко в мен сякаш проскърца ръждясала портичка… изпроводи из древността онзи позабравен зов – „…Четете и знайте…” Понесе ме този зов по стъпките на малкия „четец” към детския щанд… Замириса ми на детство, на мечти… Не избирах. Просто взех книжка… с приказки… Прегърнах я… Прегръщах своето детство. За миг.
Как хубаво мирише на приказки!… За повече от миг…

Лидия Кашъмова