Къде, кога, защо и кой е създал българската азбука?

„Кирил и Методий, две звезди на светлината,
на славянските народи разпростряли книжнината.
Тридесет прекрасни знака са сътворили те за нас,
тридесет сестрички златни винаги ще са до нас.”

Св. св. Кирил и Методий са двама братя – византийци, родени в Солун през 9 в., които развиват мисионерска дейност като проповедници сред различни народи. Смята се, че Методий е роден около 815-816 г., а Константин-Кирил – през 827 г., в семейството на сановника Лъв – помощник-стратег на Солунска област. За майка им Мария се предполага, че е славянка. И по бащина, и по майчина линия те произхождали от знатни и богати родове, които били свързани с византийската и славянската аристокрация.
Константин завършва най-висшето училище /Магнаурската школа/, а Методий е управител на област, населена със славяни. Като библиотекар на Патриаршеската библиотека в църквата „Св. София” и преподавател в Магнаурската школа Кирил проявява блестящите си философски и полемични способности, заради което е изпратен на духовна мисия при арабите в Багдадския халифат.
Великото дело на братята Кирил и Методий е създаването на славянската писменост и книжовен език, на който били преведени свещените книги на християнството. Славяните, които заселили почти целия Балкански полуостров, говорили на един общ език. Той е наричан от историците „старобългарски”. Константин-Кирил Философ владеел този език до съвършенство и благодарение на изключителните си знания и способности успял да създаде нова азбука – глаголицата.
„Преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и с гръцки букви. И така беше много години. След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил – праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.”
Независимо от важността на въпроса за азбуката, същността на Кирило-Методиевото дело е езикът. Азбуката, наречена „Кирилица”, е оригинално българско явление. То възниква в края на 9-и и началото на 10 в., а появата й не е случайна предвид използването на гръцката азбука /т. нар. уницал/ от българската държавна власт още от 7-8 в. Глаголицата и кирилицата съжителстват в България в продължение на около два века, като постепенно кирилицата измества глаголицата.
Княз Ростислав подкрепя мисията въпреки резервите на западната църква и враждебността на силното в Западна Европа немско духовенство.
Към 855 г. в манастира „Полихнон” двамата братя сътворяват славянската азбука – глаголица, създават книжовната славянска лексика и започват преводи на свещените книги.

Великоморавска мисия

Това е най-известната мисия на Константин и брат му Методий. През 862 г. двамата братя, по поръка на императора и по искане на великоморавския княз Ростислав, са натоварени да разпространяват християнството на славянски език във Великоморавия. Те се установяват в столицата Велеград. Създават там духовно училище, обучават бъдещите свещеници, превеждат богослужебни книги и проповядват на славянски език. Поставя се началото на славянската литургическа служба. Това братята правят заедно до 865 г., когато се отправят към папата в Рим. Тази мисия ги сблъсква с източноримското духовенство и с триезичната догма.

Мисия в Панония

В 867 г. Константин на път за Константинопол и Рим пристига в Панония /днешна Унгария/, заедно с брат си, в славянското Блатненско княжество. Неговият княз Коцел, воден от същите съображения като Ростислав, кани просветителите да развият мисия в Блатно и панонските земи. Братята приемат тази задача и остават за 6 месеца там. Те обучават около 50 ученици и проповядват на старославянски.

Борба с триезичната догма – Венециански диспут

В 867 г., на път за Константинопол, за да получат указанията на новия василевс Василий І, просветителите за пореден път се сблъскват със защитниците на триезичната догма, но вече на територията на империята, във Венеция, тогава византийски екзархат. Тук Константин Философ оборва в открит диспут духовниците от Фриулската марка, подкрепящи триезичната догма, и защитава правото на славяните да имат богослужение на родния си език.
Когато беше във Венеция, против него се събраха като врани на сокол епископи, свещеници и монаси, подигнаха триезическата ерес и казваха:
– Човече, кажи ни как сега си направил книги за славяните и ги учиш, когато никой друг преди тебе не ги е изнамерил. Ние познаваме само три езика, на които подобава да славим Бога в книгите – еврейски, гръцки и латински.
Философът им отговори:
– Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво за всички? И въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска…
През декември 867 г. братята пристигат в Рим. След едногодишен престой Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14 февруари 869 г. Погребан е в римската църква „Св. Климент”.
Методи е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат на среден Дунав и Панония. В манастира „Елванген” в Швабия той е осъден на заточение от църлковния съд в Регенсбург. След две години и половина е освободен по застъпничество на папата и става архиепископ на Великоморавия през есента на 873 г. През последните си две години завършва превода на Библията и сътворява проповеди и молитви на славянски език. На 6 април 885 г. Методий издъхва. Погребан е в централната църква на Велеград.

„Те за нас са много мили – буквите са ни дарили.”

Всяка година на 24 май в България се почита най-светлият празник – на братята Кирил и Методий.

Йоанна Петрова Георгиева
ПТГ „Никола Вапцаров”, 9-в клас